909

Animal People: Индианаполис обмисля изискване за стерилизирация на питбулите

Animal People, май 2009

– На 24 април 2009 Майк Спийди, член на Градския и окръжен съвет на Индианаполис, внесе проект за наредба, която да превърне Индианаполис в най-големия град в САЩ със задължителна стерилизация на питбултериерите.

Внасянето стана три години след като породоспецифична наредба, предложена от друг местен съветник срещна силна опозиция. Нейните разпоредби бяха разводнени в конвенционалния закон за опасните кучета, предвиждащ санкции от само 50 долара за първото нарушение и 100 долара за второто, със задържане само след третото нарушение.

„Данни на Индианаполис Стар Ривю за нападенията от кучета показват, че ухапванията от питбули през 2008 г. нарастват с 33% спрямо предишната година и са три пъти по-високи в сравнение с 2006 г. Питбулите също са установени при повече случаи на ухапвания и на тежки ухапвания, отколкото всяка друга порода,“ съобщава Хедър Джилерс от Стар Ривю.

Спийди повдигна въпроса след като през януари 2009 избирателката Бренда Хил (68 г.) е била тежко ранена в собствения си двор от два питбула, избягали от съсед. Въпреки, че Хил е оцеляла, атаката следва познат модел: анализ на основателя на DogsBite.org Колин Лин върху 88 смъртни случая с питбули в САЩ, всички станали през 2006-2008, установи, че е четири пъти по-вероятно питбули да убият човек в имота, където живеят, в сравнение с всички други породи кучета, взети заедно.

Отново са мобилизирани политически опоненти от 2006 г. Ранената през 1992 г. от питбул Карен Гартен от Индианаполис написа книгата „В защита на невинните“, вдъхновена от нейния опит, и оттогава защитава жертвите на кучешките атаки. Измежду другите, противопоставящи се на породоспецифичното законодателство са изпълнителният директор на Хуманното дружество на Индианаполис Джон Алешир и основателката на Инди Пит Крю Синтия Морган.

Спийди каза пред Анимал Пийпл, че усеща как „този въпрос няма да бъде решаван заради човешки интереси. Този въпрос ще бъде решен заради загриженост за кучета.“

Преди внасянето на своята проектонаредба, Спийди се консултира с други заинтересовани в рамките на голямата и често поляризирана хуманна общност на Индианаполис. Спийди спечели подкрепата на учредителите на Фондация срещу евтаназията на животни-компаньони Скот и Елън Робинсън, които са съответно лекар по спешна помощ и директор на клиника за евтина стерилизация на кучета и котки, известна по целия свят с високата си продуктивност и рекордно ниското ниво на хирургически усложнения. Спийди спечели подкрепата на регионалния представител за Хуманно общество на САЩ Дезире Бендер, която основа „Where Angels Run“, приют за питбули в Арканзас. Спийди включи техния опит в проекта си, който нарече „Предложение за рисковите кучета.“

„Предложението за рисковите кучета“ предвижда да предпази хората от опустошителни кучешки нападения и типа питбул от малтретиране“, заяви Спийди. „Освен това, той изисква по-хуманно третиране на всички кучета, като например забрана на връзването с верига за една точка. Той въвежда високи глоби за нарушения с нестерилизирани кучета и изисква всички кучета и котки, напускащи общинския приют на Индианаполис да бъдат кастрирани.

„През последните 10 години защитниците на питбулите дадоха всичко от себе си за малкия напредък в специфичните програми за кастрация, задомяване, допълнителна помощ и обучение на питбули,“ каза Спийди на пресконференцията, проведена на 24 април 2009 пред дома на Бренда Хил. „Време е да признаем като общност, че те имат нужда от законодателна помощ,“ заяви Спийди. „Те не са в състояние да постигнат необходимите резултати единствено чрез доброволни програми. И като аз съм научил, кучетата от типа питбул са достойни за закони, които им осигуряват допълнителна защита.“

Законопроектът на Спийди е подобен на наскоро приетите наредби в Омаха, Литл Рок, и Сан Франсиско. Наредбата в Омаха бе в сила в продължение на само шест месеца, но наредбата в Литл Рок съкрати инцидентите с ухапвания наполовина, каза директорът на службата за контрол на животните Трейси Роурк пред WTHR Eyewitness News. „Имаше дни, когато ходейки по някоя улица в центъра на Литл Рок вие можехте да видите няколко питбула, вързани с вериги. Няма да видите това повече,“ казва Роурк.

В Сан Франциско наредба влезе в сила през януари 2006 година. „За две и половина години, след като законът влезе в сила, 23% по-малко питбули са попаднали в приютите и 33% по-малко са били евтаназирани в сравнение с двете и половина години, предшестващи закона,“ каза пред Анимал Пийпл Ребека Катц, действащ директор на Департамента за грижа и контрол на животните – Сан Франциско.

На национално ниво, питбулите са се увеличили от под 1% от американската кучешка популация през първите 85 години на 20-ти век, и от 5% от постъпилите в приютите кучета според първите породоспецифични изследвания на приютяваните кучета, извършени в края на 80-те, до около 5% от популацията, 25% от постъпилите в приютите, и 50% от умъртвяваните в приютите кучета от 2000 г. насам. От популацията от около 3,5 милиона питбула в САЩ, около една трета годишно попада в приюти, в сравнение с около 5% от кучетата от всички други породи, изчислени заедно. Около един милион питбула годишно биват убивани в приютите.

Кучешките боеве се разразиха, след като към 1990 г. бяха на изчезване и останали със само няколко крепости на юг. Бе достигнат апогей в сравнение с всяко друго време след раждането на хуманното движение в САЩ през средата на 19-ти век. И питбулите бяха установени при половината или повече от всички фатални и неописуеми кучешки нападения в най-малко 27 последователни години.

По-старото законодателство, стремящо се към намаляване на проблемите, свързани с питбулите, обикновено просто забранява отглеждането на питбули – понякога с вратички, базирани на отличителните особености между питовете и най-близките им породи.

Когато биваха налагани стриктни забрани, например в Денвер за постоянно, с изключение на 15 месеца от последните 21 години, те довеждаха до значително по-нисък брой на ухапванията от питбули, смъртните случаи, попаданията в приют, умъртвяванията в приют, и арести за кучешки боеве. Изглежда, че Денвър е единственият голям град в САЩ, където на питбулите устойчиво се падат по-малко от 10% или дори по-малко от 5% от постъпленията на кучета в приютите.

На 25 март 2009 г. Общинският съвет на Синсинати допълни забраната, влязла в сила през ноември 2003 г., предвиждайки всеки уличен за държането, развъждането и продажбата на питбул, или за прехвърлянето по никакъв начин на собственост върху питбул, освен чрез предаването на животно в приют, може да бъде осъден на до шестмесечен поправителен труд в затвора – два пъти повече от предишното максимално наказание от 90 дни. „Промените се отнасят за всеки притежател на куче, който не е в заварено положение към влизането на забраната в сила през ноември 2003 г.,“ пише Джейн Прендергаст, репортер от Синсинати Инкуайрър.

Преди около 20 години много градове в Охайо постановиха забрани на питбулите с различна суровост, след като през 1986-1988 в щата имаше четири фатални нападения на питбули. От тогава в Охайо са станали само още два смъртни случая, като и двата са с питбули. Единият от случаите, от 1993 г., приключи с осъждането на собственика на кучето за убийство.

Противниците на забрани върху породата и на друго породоспецифично законодателство многократно се опитаха да постигнат тяхната отмяна по конституционни причини. Въпреки това, през февруари 2008 г. Върховният съд на САЩ уважи конституционосъобразността на породоспецифичните наредби за кучета, отказвайки да изслуша обжалване на делото срещу наредбата в Толедо. Наредбата в Толедо ограничава притежаването на питбултериери до един на човек, и изисква питбулите да бъдат с намордници при извеждането им от дома.

През август 2007 г. Върховният съд в Охайо произнесе присъда в полза на Толедо. Решението на Върховния съд в Охайо бе пследвано от други съдебни решения, поддържащи породоспецифичното законодателство в Арканзас, Колорадо, Флорида, Айова, Канзас, Кентъки, Ню Мексико, Юта, Вашингтон и Уисконсин.

Реклами
%d блогъра харесват това: