704

Това е една суровина, която прибираш, без да инвестираш. Бюрократите явно са свързани с този пазар

Гергана Костова разговаря с директора на фондация за контрол на популациите “Анимал Програмс” Емил Кузманов

в. Монитор, 14 юли 2004 г.

– Господин Кузманов, какви са начините да се преборим с многобройните бездомни кучета и котки и какво изисква европейската общност от България в това отношение?

– Реална представа за това, което Европейският съюз изисква по тези въпроси добих съвсем наскоро от съответната дирекция в Европейската комисия, която се занимава с този преприсъединителен въпрос, свързан с популациите. А именно – изискване към трите кандидат-членки България, Румъния и Турция да се ангажират с подписването на специална регулация на популациите на бездомните животни. Това, разбира се, включва и предприемането на конкретни мерки, а не само подписването на някакъв документ. Идентификация и регистър на животните, ограничаване на тяхното движение и възпроизводство е това, което се има предвид под регулация. Става въпрос за Европейската конвенция за защита на домашните любимци.

– Кога трябва да влезе в сила този правилник в България?

– Това е проблемът и затова се обърнах към вас. Първо, седем месеца пиша до нашите министерства, ангажирани с тези въпроси. Те се правят, че никога не са чували за подобни изисквания към страната ни. Второ, ще мине и някакъв технически и бюрократичен период, в който правилника да се разпише, а след това и време, докато се въведе в действие. Нищо чудно през 2007-2008 г. пък да се окаже, че не сме предприели никакви ветеринарни мерки или примерно, че любителите на домашните животни не са били мотивирани, информирани и най-общо образовани за изискванията на ЕС в това отношение. Затова аз повдигам въпроса за подписване на тази наредба на ЕС още отсега, за могат мерките да се взимат навреме.

– Какво трябва да се направи, за да покрием евронормите по отношение на бездомните животни?

– Три са основните механизми за контрол на популацията на домашните любимци според ЕС. Създаване на единна национална система за регистриране и идентификация на кучетата и котките, създаване на информационно образователни програми сред любителите и в крайна сметка функциониране на прословутата стерилизационна програма, която към момента се прилага само на 1 000 кучета в София, а всъщност има един огромен брой домашни и дворни кучета и котки, които раждат непрекъснато.

– До кои министерства писахте?

– Първо писах до Министерството на земеделието и горите, тъй като ветеринарно-медицинските дейности са от тяхната компетентност и имам отговори от служба „Животновъдство“. Пратих писмо и до Министерството на финансите, тъй като в крайна сметка нещата, които вървят нерегламентирано, очевидно подхранват една криминална индустрия. Би трябвало тъй наречената дирекция за борба със сивата икономика да се ангажира с този проблем и да насочат усилията на правителството в посока контрол над тези дейности.

– Какво имате предвид под криминална индустрия – канали за износ на животни ли?

– В една нормална държава за котката, която живее в отсрещния двор и за която хората се грижат, е известно кога ражда, какво потомство ражда и какво става с поколението є след това. В България тези неща са безотчетни и никой не ги знае. Тук половината животни са женски и раждат непрекъснато. Криминалната индустрия се върти точно около тяхното потомство. Всяка година се раждат стотици хиляди животни, които октомври-ноември изчезват. В случая става въпрос за бракониерска индустрия, за един криминален незаконен лов, който от гледна точка на сегашното законодателство е забранен. В една цивилизована държава такива животни, включително и изоставени от стопаните, биват събирани в приюти, знае се техният брой и се отчита. Ликвидирането им и статистиката за това ликвидиране оказва някакво влияние върху любителите на домашни животни.

– Говорите за цивилизовани държави, а какво е положението у нас?

– У нас всичко това остава скрито. Животните безотчетно се възпроизвеждат, хората ги хранят, превръщат се в една евтина и апетитна суровина. После изчезват. Никой не ги отчита и хората не разбират какво става.

– Имате предвид, че някакви организирани групи крадат улични кучета и ги пласират навън?

– И не само улични, има случаи на отвличания на домашни животни. Какво става с кучетата и котките, които хората отглеждат по дворовете си и в даден момент те изчезват? Определено не ги крадат, за да си ги отглеждат.

– Какво, според вас, се случва по-нататък с тях?

– Аз не мога да кажа какво се случва, но знам какъв пазар съществува по света, за което у нас се избягва да се говори. Например в САЩ има статистика от 80-те години, която сочи, че официално за експериментални лабораторни опити, фармакология, козметика се използват 285 000 котки и кучета годишно при 200 млн. души население. Европейският съюз е два пъти по-голям в това отношение. Това е едната насока на злоупотребата. Втората е износът на кожи от домашни кучета от Далечния изток , представени като азиатски кучета, които включително се ползват и за детски играчки и автомобилни тапицерии. Данните са на Кралското дружество във Великобритания. Някои казват, че ги изнасят, защото те ги ядат. Аз пък казвам, че ние ги изнасяме, защото ние ги отглеждаме и развъждаме. Не е въпросът защо някой изнася такива суровини, въпросът е, че го прави, че ги има и че се намират на негова територия. В България проблемът със свръхпопулацията на домашните любимци е факт и очевидно участваме в този трафик.

– За къде?

– Нямам представа. Но проблемът е толкова сериозен и в Европа, и Америка, че през 2000 г. в САЩ приемат специален закон да се забрани внос и търговия със стоки от кучешки и котешки кожи на тяхна територия. Година след това и Италия приема подобен закон, вероятно и други страни са наложили такава забрана. Но е очевидно, че пазарът го има, търсенето го има и съответно и предлагането го има.

– За какви бройки говорим?

– Официално има данни за 2 млн. броя годишно от Далечния Изток, включително Корея, Виетнам и Китай. Във Великобритания например дават следата статистика – 8 млн. регистрирани котки, 6,5 млн. регистрирани кучета. Всички те са с паспорти. Отнесено към населението, това прави 20%. Т.е всеки пети поданик на Великобритания има един домашен любимец. Можем да допуснем, че у нас са 1,5 млн. – 2 млн. животни, които някой отглежда. Отделно всяко от тях има някакъв прираст или потомство. Очевидно всичкото това изчезва по криминален начин. Разбира се, че всичко това става организирано и тази система действа от години. Това е една суровина, която прибираш, без да инвестираш. Това е индустрия без инвестиции.

– Приютите не вършат ли работа и каква е практиката в чужбина?

– Прословутият приют в „Лозенец“ беше направен, за да се вдигне шум. Злоупотреби имаше и там. Всеки казва,че там животните ги убиват и има един папарашки материал как ги пребиват с тояги. Имаше заснет и друг – как ужким трябваше да се товарят трупове на убитите кучета, но половин час преди това докторът просто ги упоява. Става въпрос за охранени кучета по 30-35 кг., които след това ги карат в неизвестна посока, със сигурност различна от екарисажа в Пловдив. В чужбина изоставените животни се събират в приютите и на осмия ден, ако не бъдат осиновени или потърсени, се умъртвяват. Статистиката в САЩ сочи, че от 100 кучета в приют, 44 биват осиновявани от хората. Обществото обаче е уведомено какво се случва с тези животни и има отчетност. У нас положението не е такова и това, което за 2 млн. българи е домашен любимец, за една мафия и едни бюрократи е просто суровина. За която явно някъде има пазар, след като бюрократите не искат да се ангажират и в крайна сметка явно са свързани с това.

* В оригиналната публикация погрешно е посочена Наредба 998/2003 г. на ЕС.

Реклами
%d блогъра харесват това: