703

Made in BG: Криворазбраната стерилизация – скъпа и безкрайна

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

В. Монитор, 22 декември 2007 г.

– На 9 декември в медиите бяха оповестени нови данни, свързани с дейността на Общинското Предприятие „Екоравновесие“ в София: през периода септември 2006 – ноември 2007 г. 4,306 бездомни кучета са стерилизирани и върнати на улицата; 372 са стерилизирани и задомени. От този общ брой предполагаемо около 3,400 са животните, обработени през изминалите 11 месеца на 2007 г.

Според публикуваната в сайта на Столична Община информация проектобюджетът на Екоравновесие за 2007г. е 869,384 лв. Бюджетът е предвиден преимуществено за стерилизационна дейност, тъй като посоченият брой на умъртвените кучета е около 1/6 от общия брой на заловените.

Грубите сметки водят до заключението, че разходът на Екоравновесие за всяко стерилизирано куче е около 200 лева, т. е. отчитаната дейност е скъпоструваща. Но някои упорито твърдят, че разходът за всяко кастрирано куче е около 50 лева, че тази дейност е икономически обоснована.

Същите заинтересовани среди все още увещават българското общество, че стерилизацията на нежеланите животни е и „единственият хуманен и ефективен метод“ за контрол върху числеността на популацията.

Натрапената в България теза пропада, щом бъде съпоставена с добрата практика в САЩ. През последните десетилетия броят на умъртвяваните в приютите нежелани животни устойчиво намалява. Уважаваният по света анализатор на популациите Мерит Клифтон изтъква като сериозна причина за това повишаващия се процент на стерилизираните домашни любимци. Средно за САЩ делът на стерилизираните кучета достига 70%; в някои райони той вече е 85%.

Зад шумната улична дейност в София остана скрит истинския проблем – неконтролираната раждаемост при десетките хиляди домашни кучета, съставляващи основната популация. Тази популация включва и т. нар. „дворни“ кучета – полусвободните мелези. Вдействителност отдалечените къщи, вилите, паркингите, стопанските дворове, строителните площадки и околните села са нещо като постоянни инкубатори за нежелани кученца-мелези.

Излишните животни бързо израстват и постоянно попадат на улицата. Независимо дали са кастрирани или не, повечето от тях не се задържат задълго навън и изчезват безследно. Точно това обстоятелство, а не официалната дейност е основната причина броят им да остава в обичайните граници. Липсата на регистрация дава възможност за поддържане на целия процес „на високи обороти“.

Загърбвайки действителността, София е на път да постави рекорд по безсмислена дейност, измерена с броя на обработените и изчезналите кучета. Поне три неправителствени организации от години също участват в безкрайната стерилизация на хиляди нерегистрирани кучета. Така например около Цариградско Шосе можем да срещнем куче, обработено от Tierhilfe Sueden с маркировъчен номер 8189; но съдбата на останалите 8188 е неизвестна. Национална Фондация за Защита на Животните и Deutsch-Bulgarische Strassentier-Nothilfe дори ползват Общинските приюти във Враждебна и Лозенец.

Нещо повече, обсъжданият от Парламента Законопроект за Защита на Животните предвижда котките също да станат обект на тази неадекватна политика.

Очевидно е, че „криворазбраната стерилизация“ обслужва частни интереси. Схемата с докарването и събирането на нерегистрирани животни е добре известна на организациите за закрила на животните с международна дейност. През лятото на тази година представител на Фондация Брижит Бардо посочи в неофициално писмо, че предприемането на стерилизационна дейност в София е неприемливо за Фондацията, защото кастрираните кучета изчезват от улиците.

Едно адекватно управление на София би предполагало приоритет в тази област да стане организираната стерилизация на хилядите „дворни“ животни; финансирането на безплатна/евтина услуга за гражданите, привличането на достатъчно частнопрактикуващи ветеринарни лекари, осигуряването на транспорт, ограмотяването и насърчаването на собствениците.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

България – ферма за безпризорни животни

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

в. Дневник, 18 декември 2007 г.

На 22 ноември 2007г. в деловодството на Парламента е внесен Доклад от името на Комисията по Земеделие, свързан с предстоящото приемане на Закон за Защита на Животните. За изготвянето на този документ не е провеждано редовно заседание на Комисията.

На 27 ноември, пет дни след внасянето на нелегитимния доклад, в село Недялско при нападение на кучета загина британка. Инцидентът бе отразен от британските медии. Вътрешният проблем около контрола на кучетата бързо се превърна в международна тема.

Основният проблем в тази област остава повсеместното възпроизводство на отглежданите кучета, съставляващи основната популация. В частните дворове живеят неограничавани кучки, всяка от които е в състояние за няколко години да даде потомство от десетки кученца, най-често – нежелани мелези. Като последствие от това навън постоянно възниква изобилие от излишни кучета с неизвестен произход, някои от които са стерилизирани. Повечето от тях не се задържат дълго и изчезват; на тяхно място се появяват нови. Постоянното обновяване, оборотът на тази свръхпопулация превърна София и цялата страна в нещо като ферма за нежелани животни.

Една от най-важните причини за масовото „случайно раждане“ се корени в наличието на незначителен брой стерилизирани животни в България. Понастоящем в малките отдалечени селища няма ветеринарни хирурзи. Така за стотици хиляди стопани на кучета в цялата страна остава много трудно, дори невъзможно да стерилизират своите животни.

В тази критична ситуация Докладът като цяло изразява подкрепа на Законопроект, който не предвижда решения на основния проблем в тази област. Повече от година представители на официални институции и на неправителствени организации уверяваха европейската общност, че подготвят приемането на Закон за Защита на Животните, който ще включва достатъчно ефективни решения, и така би гарантирал легалния контрол върху популацията от кучета и котки, също и върху дейностите в тази област.

Вдействителност Проектът не предвижда мерки, осигуряващи бърза и евтина (безплатна) стерилизация на отглежданите кучета, т. е. повишаване процента на стерилизираните животни. Предвиждането на такава стерилизационна програма е стар ангажимент на България съгласно Чл. 12 от Европейската Конвенция за Закрила на Домашните Любимци, ратифицирана от страната през 2004г.

Вместо това Проектът предвижда създадаването на общински фондове за приютна дейност, състояща се главно в събирането на безстопанствени кучета, тяхната стерилизация и връщането им навън. По преценка на съответната община тази дейност може да обхване и котките. Нещо повече, в противоречие с Чл. 12 от Конвенцията проектът предвижда забрана на евтаназията на нежелани животни. Така въпросът с хуманното третиране на масово появяващите се по улиците нежелани животни би останал неуреден със закон. Такива животни ще остават изложени на риск да станат жертва на криминалната индустрия.

Политическите среди демонстрират постоянно нежелание за смяна на установената вече система в тази област. Преди обществото бе провокирано да обсъжда главно избиването на безстопанствените кучета. Напоследък обсъждана е тяхната кастрация. Същевременно налице са колективните усилия за прокарване на Закон, даващ възможност „схемата с фермата“, установена в София да бъде наложена и експлоатирана в цялата страна. Това би било в полза единствено на частните интереси, обсебили тази област на обществения живот.

––––––––––––––––––––––––––-

Домашните любимци – в системна грешка

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

В. Политика, 22 ноември 2007 г.

Системна грешка

– Публикуваните от Animal People редовни годишни доклади за свръхпопулацията в САЩ сочат, че през периода 2001-2003г. в района на Питсбърг – град-побратим на София – в приютите легално са били умъртвявани по около 11,000-12,000 нежелани кучета и котки за година; предполагаемо този брой включва около 6,000 умъртвявани кучета. По същото време в друг град на Пенсилвания със сходен брой на населението – Филаделфия, броят на умъртвяваните годишно животни е бил около 2.5 пъти по-висок. Въпреки тази разлика, в двата града има общ модел и обща тенденция към прогрес. Съпоставяйки Питсбърг и Филаделфия, едва ли бихме открили големи разлики, свързани с регистрацията на кучетата, случаите на изгубване и изоставяне, лицензите за развъждане и търговия. Можем да търсим разлики в броя на развъжданите и в броя на повторно задомяваните животни.

Ако бъдат съпоставени Питсбърг и София, ще се натрапят драстични разлики – София е в състояние на „системна грешка“. Въпреки предвидените във Ветеринарния Закон задължения, в София тотално бе провален режимът за регистрация на кучетата, поставен под контрола на Общината. Тук напълно непознати са организираното спасяване и връщане на изгубени животни, надеждното приютяване и рехоминг на изоставени и предлагани за повторно задомяване кучета, ранната стерилизация на отглежданите домашни любимци. Обичайната практика включва свободно любителско развъждане, неконтролирана търговия, както и масово предлагане на животни „втора ръка“. Няма данни за числеността на отглежданите кучета, за постоянно пребиваващите квартални, нито за движението на изоставените и изгубените. Те всички остават застрашени в тази ситуация.

Понастоящем в София има поне 30,000 собственици на фертилни женски кучета, които са потенциални, нерегистрирани развъждачи. Всяка година много от тях старателно развъждат кученца, мотивирани от поддържания мит, че всяка женска „трябва да роди“. Популацията остава прекомерно и безотчетно нарастваща.

Оборотът на популацията

След политическите промени през 1989г. официалният контрол върху развъждането, предлагането, придобиването, изоставянето, събирането и използването на домашни любимци бе почти напълно пренебрегнат. Няма оповестени случай на нелегална търговия с кучета и котки, и съответното наказателно преследване.

През изминалите почти две десетилетия по улиците и дворовете в София постоянно се появяват хиляди питомни кучета, мелези с неизвестен произход. Обичайно повечето от тях остават за някакъв период, получавайки храна от минувачите. Впоследствие те изчезват и мястото им бива заето от новопоявилите се. Това се повтаря отново и отново – като във ферма за нежелани животни. През есента на 2005г. германската телевизия АРД излъчи репортаж от София за нелегалното събиране на кучета от лицензираните ловни екипи и незабавното им предаване в кожарски фабрики.

Уличният проблем стана обект на странни и противоречиви твърдения. Така по време на управлението на Кмета Софиянски (1995-2005) биваха оповестявани данни за около 10,000 нежелани животни, умъртвявани всяка година. През този период официалната политика на Общината се изчерпваше със събиране в градския приют и евтаназия на постоянно появяващите се безстопанствени кучета.

Вдействителност само малка част от кучетата попадат в Общинския приют – предимно животни от неизвестен произход. Там рядко можем да открием изгубени домашни кучета. Эле организираната приютна дейност не спечели доверието на хората и рехомингът на израстнали домашни любимци остава пренебрегвана практика. Така много от грижливо развъжданите и отглеждани кучета преминават „от ръка на ръка“ докато изчезнат безследно в разцвета на силите си. На 18 декември 2005г. в. Сънди Телеграф съобщи за търговия в Лондон с евтини палта, внесени от България като „корейски вълк“, но очевидно направени от кожи на едри кучета като Германска овчарка и Голден ретривер – най-популярните в България породи.

Градът на Хуманния контрол?

Бойко Борисов, настоящият Кмет на София, е много популярен и амбициозен политик. Въпреки нашите опити за контакт и нашите предложения, през последните две години Бойко Борисов отказваше да обсъжда най-сериозните въпроси в тази област, вкл. подобряването на общественото обслужване, политика за насърчаване на стерилизацията и рехоминга, регистрацията на кварталните кучета.

Невероятно изглежда, но през изминалото десетилетие популярните организации за защита на животните внушиха на българското общество измамната представа за „хуманен контрол“, основан не върху ограничаване на развъждането и движението на домашните любимци, а върху замяна на евтаназията на нежеланите животни с тяхната стерилизация.

Още по време на избирателната къмпания през 2005г. Г-н Борисов се ангажира с популистки обещания за забрана на евтаназията, стерилизация на „всички“ безстопанствени кучета и тяхното задомяване. Той стана първият политик, заел тази позиция. Сякаш в един и същ сценарий Кметът Софиянски десет години игра ролята на „Лошия“, а неговият приемник получи ролята на „Добрия“.

Открито насърчаван от странните защитници на животните, Г-н Борисов многократно заяви, че е възприета нова политика на Общината за „намаляване“ на свръхпопулацията – чрез стерилизация и пускане на нежеланите кучета. На 13 юли 2007г. медиите цитираха твърденията на Кмета: „Най-новото проучване установи, че броят на безстопанствените кучета е паднал почти до 11,000. В началото на 2006г. числеността им беше 20,000. Спадът е резултат от тяхната стерилизация. По този начин след още две години навън ще останат около 2,000 животни“.

На 13 март 2007г. Мирослав Найденов, Директор на Общинската Служба Екоравновесие ни изпрати писмо, в което предостави официални данни за дейността на Службата през периода септември 2006г. – февруари 2007г.: заловени са 2100 кучета; стерилизирани и пуснати обратно са около 2040; умъртвени са около 60.

Въпреки новите обстоятелства ситуацията в София продължава да е същата, каквато беше при управлението на Стефан Софиянски. Дори след 1 януари 2007г., когато България стана член на ЕС, движението на десетки хиляди животни в София остава неограничено и популацията остава крайно нестабилна. По улиците на София се появяват нови кучета, отново и отново. Едновременно стова сме свидетели на многото случаи на изчезване на безстопанствени, изгубени и подарявани животни. Системата запазва възможностите за нелегално отглеждане и събиране на безстопанствени животни.

„Системният Администратор“

През 2006г. бяха изготвени два проекта за Закон за Защита на Животните. Особено съществено е, че и в двата проекта бе предвидена забрана на умъртвяването на здрави котки и кучета като мярка за контрол на числеността на популациите. Но не бяха предвидени т. нар. „Nо-Kill solutions“ – адекватните мерки за обуздаване на масовото развъждане, движението и „оборота“ на животните. Трябва да споменем липсата на достатъчно правила, гарантиращи прозрачност в случаите на събиране, транспортиране и връщане на безстопанствени животни; също и липсата на общ регистър за всички категории кучета и т.н.

Кметът Борисов стана активен поддръжник на проекта, предложен от Министър Кабил.

На 2 януари 2007г. Фондация Анимал Програмс разпространи сред европейските институции писмо, засягащо сходните и фатални недостатъци в изготвените проекти. В резултат на това на 10 януари Интергрупата за Животните в Европейския Парламент изпрати шест идентични писма до български институции, ангажирани с подобряването и налагането на Законодателството. Едно от писмата бе адресирано до Г-н Борисов. Подчертана бе необходимостта от настояване за мерки, гарантиращи хуманния контрол на животните. Писмото остана без отговор.

Напротив, на 13 януари 2007г. Кметът стана патрон на „Зооекспо“. Популярни организации за закрила на животните проведоха в София еднодневна кампания в подкрепа на непълния проектозакон; и за задомяване на квартални кучета и котки от случайни хора. Повечето от животните бяха млади и нестерилизирани.

На 14 февруари същият проект бе внесен без подобрения в Парламента. Можем да проумеем намерението на Бойко Борисов да осигури неефективен Закон, запазващ съществуващия вече оборот на животните. Отгоре на това, утвърдената схема за „Подготвянене и събиране“ на нежелани животни по улиците на София, безотчетно и безплатно, вече ще може да бъде разпространено в цялата страна.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

София като конвейер за нежелани животни

от Емил Кузманов, Фондация Анимал програмс

В. Демокрация Днес, 27 юли 2007г.

– Въпреки че се обяви в защита на бездомните кучета, Бойко Борисов не предприе тяхната регистрация и пренебрегна всички настоятелни предложения в тази посока. Вместо това през изминалата седмица кметът даде изявление, цитирано от медиите: „Според последното изследване сега броят на безстопанствените кучета в София е 11 000. Според предишно изследване преди година и половина броят им е бил около 20 000… След две години ще останат около 2000.“

Ако приемем резултатите от подобни поръчкови изследвания за верни, то най-впечатляващ би бил стръмният спад на числеността на нежеланите животни. Такъв спад може да бъде резултат от умъртвяване на хиляди кучета в общинския приют, от тяхна масова смъртност навън или от някакво противозаконно събиране и транспортиране (трафик) на такива нерегистрирани животни.

През изминалия период няма данни в София да е извършвано легално умъртвяване на голям брой кучета. Освен това, откакто зае кметската длъжност през ноември 2005, г-н Борисов многократно заяви, че е прекратил изпълнението на тази мярка.

Спадането на числеността на свръхпопулацията също не може да бъде обяснено и с масова смъртност. През отчетения период тя би трябвало да е била 33% годишно, а за предстоящия двегодишен период – 57% годишно!!! Подобно явление би било съпътствано от появяването всяка седмица на стотици трупове по улиците.

Констатираното и прогнозираното от кмета стръмно спадане на числеността в най-голяма степен може да бъде резултат от противозаконно събиране и трафик на голям брой нерегистрирани кучета. През есента на 2005 германската телевизия ARD излъчи разследващ репортаж эа България, в който бе документирано именно нелегалното отвличане на кучета и тяхното незабавно предоставяне на кожарска фабрика.

Медиите цитираха съвсем друго обяснение, дадено от Бойко Борисов при последното му изявление: „Предприетата от общината кастрация на бездомните кучета е основната причина за почти двойното намаление на броя им…“

При всички случаи кастрацията дава възможност за ограничаване числеността на свръхпопулацията, но не и за стръмното й спадане. Логично следва, че кастрацията на нерегистрирани животни, предприета отдавна от популярни неправителствени организации, а вече и от общината е съвсем неуместна – животните просто са изчезвали и ще продължават масово да изчезват.

Но и това не изчерпва проблема. Въпреки милионите левове, похарчени за „Зоомилосърдие“ и „Екоравновесие“, постоянно ставаме свидетели как на мястото на изчезналите нерегистрирани кучета безпрепятствено биват подхвърляни нови и нови питомци. Излиза, че не в интерес на обществото е и финансирането на безпочвените изследвания, обичайно представящи бездомните животни като „постоянно пребиваващи“ и „възпроизвеждащи се“ индивиди.

––––––––––––––––––––––––––––––––-

Бездомни кучета с комерсиална цел

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

В. Дневник, 19 юли 2007 г.

– Половин година след присъединяването на България към Европейския съюз ситуацията с популациите на кучета и котки тук продължава да е мрачна. От началото на 90-те досега домашното развъждане и безразборното предлагане на кученца и котенца остават напълно неограничени. Част от масово търсените нерегистрирани животни обичайно преминават „от ръка на ръка“, докато изчезнат безследно; изоставените и изгубените най-често биват събирани безконтролно и също изчезват безследно в разцвета на силите си.

Едновременно с това по улиците на София постоянно се появяват хиляди питомни безстопанствени кучета с неизвестен произход. Рано или късно повечето от тях изчезват безследно и на тяхно място се появяват нови. Така открай време столицата е превърната във ферма за нежелани животни. През есента на 2005 г. германската телевизия ARD излъчи разследващ репортаж эа България, в който бе документирано именно нелегалното отвличане на кучета от лицензирани ловци и незабавната им доставка в кожарска фабрика.

Въпреки продължаващата вече почти две десетилетия криза в тази област свидетели сме на безкрайното отлагане на дискусията между компетентните институции и на най-популярните организации за защита на животните върху цялостния процес, основните проблеми и верните решения от чуждестранния опит.

През 2006 г. бяха изготвени два проекта за закон за защита на животните. И двата предвиждат забрана за умъртвяването на здрави котки и кучета като мярка за контрол на числеността на популациите, но не и ефективни мерки, гарантиращи адекватното ограничаване на възпроизводството.

На 2 януари 2007 г. фондация „Анимал програмс“ разпространи сред европейските институции писмо, в което ги информирахме за сходни и фатални недостатъци в изготвените проекти. В резултат на 10 януари Интергрупата за животните в Европейския парламент изпрати шест идентични писма до българските институции, ангажирани с подобряването и налагането на законодателството. Недостатъците в проектите бяха квалифицирани от интергрупата като поразителни, подчертана беше и необходимостта от предвиждане на решения за няколко конкретни задачи в областта на ефективния контрол.

Писмата от европейските депутати останаха без отговор. На 14 юни вносителите на двата проекта представиха общ, съдържащ сходните недостатъци. В него не са предвидени никакви задължения за предишните притежатели, търговците и управителите на приюти в случай на прехвърляне собствеността върху куче; нито за собствениците, в случай че са изгубили кучето си, или за лицата, които са го намерили. Не е предвидено задължение за собствениците да представят за проверка документите на кучето в случаи, свързани с отглеждане, разхождане, транспортиране и др. Не е предвиден общ критерий за таксуване на всички фертилни женски кучета.

Не са предвидени достатъчно правила, свързани с появяването, събирането, транспортирането и освобождаването по кварталите на безстопанствени животни. Не са предвидени достатъчно задължения, гарантиращи прозрачност и цялостен контрол върху всевъзможните човешки дейности в тази област, включително чрез поддържане на единен регистър за всички категории кучета – домашни, квартални, както и стопанисваните в приютите и при търговците. В изричен текст са предвидени неоправдани ограничения на достъпа до регистъра.

Не са предвидени никакви наказания в случай на нерегламентирана търговия с домашни любимци. Не е предвидено повишаване на съществуващото в ЗВМД незначително наказание за собствениците на кучета, нарушили правилата за регистрация, посочени в същия закон. В изричен текст обаче са посочени минимални наказания за ветеринарните лекари, нарушили задълженията си, свързани с регистрационния режим.

Прекалено многото недостатъци очевидно не са случайни. Част от неправителствените организации, Столичната община, правителството и достатъчен брой народни представители очевидно са обединени около намерението да бъде наложен негоден закон, който да запази изградената вече система. Така двете популации ще продължават да нарастват главоломно. Ще се запази възможността за нелегално събиране на стотици хиляди откраднати и изоставени животни за масова злоупотреба с тях. Освен това досега практикуваното по улиците на София отглеждане и събиране на нежелани животни вече ще може, макар и полулегално, да бъде разпространено в цялата страна.

Само с нежелание за смяна на системата може да бъде обяснено защо тук комерсиалното отглеждане на безстопанствени кучета цинично бива представяно като „хуманен контрол“.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Български палта от „корейски вълк“

от Емил Кузманов

в. Дневник, 18 януари 2007 г.

– Българското общество отдавна забрави заснетия на видео през 2000 г. случай на противозаконно товарене в столичния приют за кучета на десетки упоени, живи животни, изпратени с камион в неизвестна посока. Забравен е и телевизионният репортаж от 2005 г. за 13 здрави служебни кучета, бързо изчезнали пак оттам. На 18 декември 2005 г. британският в. „Сънди телеграф“ припомни за нашата действителност в статия за продаваните в Лондон български палта от т.нар. корейски вълк. Цитирано беше становище на директора на европейския клон на PETA, Световната организация за защита на животните: „Кожите очевидно са от едри породи домашни кучета, клонящи към голдън ретривър и германска овчарка.“ У нас в последните години това са между най-разпространените породи кучета, очевидно даващи съществен дял в безконтролното нарастване на цялата популация.

Когато в България говорим за контрола на домашните любимци – кучета и котки, обичайно се обобщава „няма Закон за защита на животните“. В действителност проблемът е уреден в Закона за ветеринарната дейност, приет през 2005 г., правилника за прилагането му, Европейската конвенция за закрила на домашните любимци, която България ратифицира през 2004 г., Наредба 1998/2003 г. на Европейската комисия, изискваща постоянен регистрационен контрол на домашните любимци. Основните задачи са две: ограничаване на възпроизводството и ограничаване на движението. Вместо това сме свидетели на липса на легален контрол на популациите. От 1990 г. в София започна процес на неограничавано любителско развъждане, предлагане и изоставяне на котки и кучета; на масовото им изчезване вследствие на нелегалното им събиране. Двете популации станаха критично нестабилни. Т.нар. улична популация постоянно бива възстановявана от появата на кучета с неустановим произход. Най-често те са от смесена порода.

Проблемът с масовото развъждане, предлагане, изоставяне и кражба на домашни любимци остана демонстративно пренебрегван от правителството. Това пренебрежение е несанкционирано и от парламента. Кметът на София също не предприе адекватна политика, включваща постоянна регистрация, спасяване и връщане по домовете на изгубени домашни кучета, както насърчаване на ранната, своевременна стерилизация на домашните любимци. Така липсващата практика на легален контрол е заместена от криминалното събиране на огромен брой здрави нерегистрирани животни, включително чрез кражба, бракониерски лов и „подаряване“. Злоупотребата с тях включва и добив на кожи, и използването им в незаконни експерименти, включително за целта на козметичната индустрия. Действителният контрол върху числеността на постоянно нарастващите популации бива осъществяван по този път. МВР и Министерството на финансите остават толерантни към този трафик и прането на парите, печелени от него.

Миналата година изпратихме три писма на главния прокурор, в които посочихме обстоятелства, свързани с неизпълнение на закона и с нарушаване на обществения интерес от последните две правителства, НВМС, кметовете на София и организацията Tierhilfe Sueden. Ставаше дума за това, че години наред от Германия в София биват превеждани по около 500 000 лв. годишно за стерилизацията на бездомни кучета. Прогресът на германското общество в тази област се дължи най-вече на стриктния регистрационен и лицензионен контрол върху притежателите, развъждачите и търговците на домашни любимци. В Европа и по света като ефективна за ограничаването на популацията е утвърдена и практиката на евтина и ранна стерилизация, осуетяваща възпроизводството на домашните кучета. Следователно не могат да бъдат оправдани с благотворителност „политиката на безкрайната кастрация в София“ и дългогодишното финансиране на организацията Tierhilfe Sueden.

На 3 януари 2007 г. активисти от Брюксел разпространиха по електронната поща открито писмо до президента, председателя на парламента, министър-председателя, кмета на София, главния прокурор: „…изоставените кучета в София постоянно изчезват, въпреки което улиците бързо биват отново заселвани с израстващи питомни кучета от неизвестен произход, които на свой ред изчезват: очевидна търговия с кучета?!! Защо в София няма регистрация на кучетата? Защо общината не предприеме адекватна политика, подпомагаща рехоминга (спасяване и връщане вкъщи на изгубените животни, както и осигуряване на постоянен дом за изоставените или бездомните – бел. авт.) на изгубени и изоставени животни?… Защо министерствата на вътрешните работи и на финансите са толерантни към нелегалния трафик на котки и кучета?“

В крайна сметка, като провалят надеждите, че ще спазят закона, българските институции убеждават, че по-скоро са свързани с криминалните предприемачи и гнусната им индустрия.

%d блогъра харесват това: