702

Обама, Бойко и кучкарниците

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

Capital.bg, 23 юли 2008 г.

– На 15 юли 2008 г. Best Friends Animal Society, една от водещите организации за закрила на животните в САЩ, разпространиха петиция с подписка, целяща да насърчи сенатора [Обама] да осинови домашен любимец от приют и така да запази живот. „Ние бихме желали да предложим алтернатива на сенатора и неговото семейство. Не купувайте от зоомагазин или развъждач! Молим, вземете Вашето куче от приют или спасителна група. Това е голяма възможност да бъде подпомогната каузата на бездомните животни навсякъде.“

Само за първите три дни петицията на Best Friends бе подкрепена с 40 хиляди подписа. Вероятно всяко едно от кучетата в американските приюти ще има шанс да стане „Първото Куче на Америка“.

В САЩ и по широкия свят приютите за домашни любимци служат, за да помагат на всяко животно в беда. В интернет гъмжи от примери за добра практика в областта на приютната дейност. Обобщени данни за окръг Камден, щата Ню Джърси сочат, че през 2006 г. в приютите са постъпили 3822 блуждаещи кучета. От тях 576 са взети обратно от стопаните си, 2165 са осиновени и 694 са евтаназирани. Това показва как разбираемият и прозрачен контрол на популациите става възможен благодарение именно на приютната дейност. В окръг Камден резултатът от тази дейност днес се измерва със спасяването на около 80 % от блуждаещите кучета.

В 21 век столицата на България остава без приюти за домашни любимци. Тук липсата на адекватна приютна дейност и достатъчен брой спасени животни е скандална. За съжаление това остава извън полезрението на общественото мнение. Можем да търсим причината за подобна незаинтересованост в раздуханото негативно отношение към утвърдения по света хуманен контрол на популациите, който включва евтаназията, но изключва масовото блуждаене на животни и масовата злоупотреба с тях.

Открай време в София има просто кучкарници. Нито популярните политици, нито популярните организации за закрила на животните имат интерес да правят разлика между понятия като приют, стерилизационна клиника и лечебница. Никой, дори и Бойко Борисов, не осигури убежище за изгубените и изоставените домашни любимци. Така животните биват оставяни навън сами, докато станат жертва на организирана нелегална дейност или на всевъзможен човешки произвол.

Наскоро Кметът Борисов лично преряза лентата при откриването на най-новия кучкарник в София. Проектът е съвместен между Столична Община и Тирхилфе Зюден България, като общината е предоставила терена за обекта. В някои съобщения бе уточнено, че основното намерение е да бъдат приемани за гледане стари, сакати и болни „улични“ кучета. Капацитетът е за 100 животни. В случая можем да говорим за пансион-лечебница.

Това е третият официално работещ кучкарник в столицата. Според Директора на Екоравновесие Мирослав Найденов предстои скоро да бъдат открити два нови общински обекта с общ капацитет 750 животни – в Район Младост, и в район Кремиковци. В последния ще бъдат събирани и стерилизирани и безстопанствени котки. Общината притежава още два приюта – във Враждебна и Мировяне. Около тяхното предназначение цари странна неизвестност. Междувременно медиите излъчиха репортажи за два работещи нерегистрирани частни кучкарника в софийските села Луково и Росоман.

София разполага също и с достатъчен финансов ресурс. Бюджетът на Екоравновесие за 2007 г. бе 920 хил лева. Но организации като Екоравновесие и Тирхилфе Зюден харчат милиони левове главно за стерилизация на нежелани кучета, които всяка година се появяват с хиляди по улиците. Ето данни за дейността в стопанисвания от Екоравновесие кучкарник през 2007 г. (*): постъпилите кучета са 4748. От тях 749 са евтаназирани; 3649 са стерилизирани и оставени обратно на улицата. Едва 275 от постъпилите животни са задомени; няма данни за изгубени животни, спасени и върнати у дома. Разминаването на обичайната кучкарска дейност с добрата практика е драстично, а средният разход за всяко обработено животно е бил над 200 лв.

Изглежда парадоксално, но т. нар. германски защитници на животните, сътрудничещи с Общината, нито предложиха на обществото и институциите, нито предприеха нещо, напомнящо хуманния контрол на популациите, възприет в Европа и Германия. Освен спасяването на изгубени и изоставени животни, това включва образоване на собствениците; контрол върху развъждането, предлагането и търсенето на домашни любимци; контрол върху тяхното използване, включително и в лабораторни тестове.

По време на десетилетното управление на Кмета Софиянски официалната позиция на Общината бе, че бездомните кучета биват евтаназирани в приюта. Но имаше документирани случаи със животни, изчезнали от приютите или откарвани оттам в неизвестна посока. Въпреки всичко именно Тирхилфе Зюден предприе стерилизация и безразборно разхвърляне навън на безстопанствени кучета от неизвестен произход. Имаше оплаквания, че повечето такива кучета също са изчезнали в общинския приют.

От 2005 г., след като стана Кмет на София, Бойко Борисов демонстрира пълно разбирателство с Тирхилфе Зюден, и дори наложи тяхната „алтернативна“ практика като официална. Така в столицата продължиха да бъдат финансирани и подпомагани единствено безсмислени дейности, чийто резултат е предварително известен – нула. Сега животните изчезват не от приюта, а от улицата. За тях отново никой не поема отговорност. С това постоянно бива нарушаван Закона за Защита на Животните, постановяващ безстопанствените кучета по кварталите да бъдат регистрирани в Общината; организациите, които отговарят за тях – също.

Предназначението на такива дейности очевидно не е свързано с полза за животните и за обществото. Последният съвместен проект на Общината и немската фондация отново предизвиква съмнения относно действителните намерения в тази област. Вниманието на медиите и обществото усърдно ще бъде насочвано към стотина болни и сакати животни. Сякаш действителната задача и на тази инициатива е да остане засенчен въпросът за съдбата на десетките хиляди здрави животни, появяващи се и безследно изчезващи в София.

* Преизчисление на данните от периода 1 септември 2006 г. – 29 февруари 2008 г., оповестени от Директора на Екоравновесие Мирослав Найденов.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

София се проваля срещу кражбите и „бракониерството“ на скитащи животни

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

The Sofia Echo, 18 април 2008 г.

– През последните години разходите на Столичната Община за контрол на блуждаещите животни нарастват от година на година. През 2008-ма проектобюджетът вече надвишава един милион лева. Но ресурсът бива харчен почти изцяло за стерилизация и пускане на улицата на хиляди нежелани кучета от неизвестен произход.

Например, наскоро в района на Хотел Хемус срещнах ново, напълно непознато питомно куче, носещо нашийник на Екоравновесие с идентификационен номер 03202. Очевидно то е било отвлечено отнякъде и подхвърлено тук, въпреки наличието на дузина махленски кучета. На следващия ден отново срещнах същото куче, със същия идентификационен номер, но вече на ул. Граф Игнатиев, на три километра извън предишното местонахождение. То вероятно ще изчезне безследно както повечето оставени без наблюдение кучета и котки. Това е обичайната практика.

Директорът на Екоравновесие Мирослав Найденов настоява същата неадекватна политика да бъде предприета и по отношение на котките.

На 12 февруари 2008 г. вестник Новинар цитира предложението му пред Общинската Комисия по Екология да бъде финансирана проста схема за кастриране и връщане на безстопанствени котки. В същото време властите не обмислят осигуряването на евтина стерилизация за домашните любимци. Да вземем например опита на окръг Сан Матео, Калифорния, където между 1970 и 1975 г. точно тази практика доведе до спад в броя на развъжданите и евтаназирани котки с повече от 60 процента, от 21,796 до 8,413.

Случаите на изгубени кучета в София остават почти изцяло неотчетени от Екоравновесие. Според протоколите на Службата за контрол на животните в Окръг Сан Диего, Калифорния, през сезона 1993-1994 г. 4014 изгубени кучета са били върнати на собствениците им; други 159 от нежеланите са легално предадени на изследователски центрове. Сравнявайки официалните данни от София с тези от Сан Диего, ще се натъкнем на поразяваща липса на вписани изгубени и изоставени кучета, които е следвало да бъдат спасени. Всеки ден тук излизат обяви за нови и нови животни, търсени от стопаните си. Повечето от тях не биват откривани в приюта и завинаги остават безследно изчезнали. Оказвайки се сами навън, те биват събирани и стават жертва на всевъзможни злоупотреби.

Досега официалните институции, обществените организации, популярните организации за закрила на животните отказват да обсъждат тази ужасяваща действителност. Темата за използването на котки и кучета в лабораториите също е табу.

В сравнение със Западна Европа и САЩ, където злоупотребата с животни бива преследвана, България отдавна е превърната в „страната на неограничените възможности“. Приетият наскоро Закон за Защита на Животните не постанови задължение на кметовете за незабавното приютяване на новопоявилите се блуждаещи животни; нито официален ред за предоставяне на животни на лабораториите.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Домашните любимци – стока с двойно и тройно предназначение

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

Capital.bg, 9 апр 2008 г.

През последните месеци в няколко чуждестранни уебсайта бе публикуван един нов документ, озаглавен „Наръчник за хуманен мениджмънт на популацията от кучета“. Авторите са представители на седем водещи неправителствени организации, ангажирани с контрола на домашните любимци на международно ниво. Дори само абревиатурите на тези организации – WSPA, HSUS, IFAW, RSPCA, UFAW, WSAVA и ARC – са достатъчна гаранция за сериозността на документа.

Още във въведението авторите изясняват терминологията, отнасяща се до статуса на всяко животно. Така популацията е съставена от две преливащи се субпопулации: (1) на добре контролираните кучета, включваща и категорията животни в търговската мрежа; (2) на блуждаещите кучета. Втората субпопулация включва четири категории животни: домашни-изгубени; домашни-блуждаещи, т. е. свободно излизащи; домашни-изоставени; безстопанствени-родени блуждаещи. Посочени също са и съответстващи дейности, каквито са връщането при стопанина и осигуряването на нов стопанин.

Първо можем да се замислим доколко смислено разделяме популацията на „домашна“ и „улична“. След това трябва да признаем и практическата полза от употребата на новите понятия. Те дават възможност за правилен избор на задачите и дейностите, свързани с контрола на популацията; както и за обективна оценка на усилията, полагани в тази посока. Накрая най-вероятно сериозно ще се усъмним в смисъла на официалните дейности, предприети у нас в тази област.

Екоеквилибристика и с котките

„Котешката свръхпопулация е резултат не от друго, а от безотговорното отношение на хората към домашните си любимци – след като им се нарадват, ги изхвърлят на улицата“. Това изявление на Директора на Екоравновесие пред комисията по екология в Столична община бе цитирано неотдавна в медиите. Това е самата истина. Европейската Конвенция и всички чуждестранни наръчници за контрол на популациите също изтъкват безотговорното отношение на собствениците като основна причина за постоянното възникване на голяма свръхпопулация.

„Нека поне веднъж да вземем превантивни мерки, а не постфактум да мислим за предотвратяването“. Това също звучи добронамерено. Превантивните мерки включват (а) подпомагане стерилизацията на домашните любимци в частните ветеринарни кабинети, и (б) насърчаване на собствениците чрез информационно-образователни програми да осъществят тази стъпка. През последните десетилетия САЩ възприеха именно политиката на превенция. Там има достатъчно архивни данни, документиращи резултата от нейното прилагане.

В окръг Сан Матео, Калифорния водят отделна статистика за котките, и отделна – за кучетата. През 1970 г. в приютите са останали и са били умъртени 21,796 нежелани котки. Това е преломна година, в която на населението е предложена евтина стерилизация на отглежданите котки и кучета. През 1975 г. броят на излишните котки вече е спаднал с 60 процента до 8,413. Оттогава е предприета и програма за ограмотяване на собствениците на животни. Така през 2002 г. спадът във възпроизводството на излишни животни достигна почти 90 процента!

В нашия случай добронамереността на общинския служител стигна само до правилната констатация. И последва първото неуместно предложение – общината да предприеме кастрация на бездомните котки. Въпреки, че домакинствата ще продължават да възпроизвеждат цели поколения излишни котета. Докато преминават от ръка на ръка, животните бързо ще израстват. Повечето от тях ще продължават да бъдат „пускани на свобода“ от отегчените любители. Ще бъдат настанявани в скъпоструващи приюти, скъпа ще бъде и кастрацията им. След това ще бъдат организирано изоставяни… за да бъдат на разположение на бракониерите. Тази кошмарна схема отскоро стана легална, благодарение на специалния документ, наречен „Закон за Защита на Животните“.

Както я кара Столичната обшина по отношение на кучетата, така възнамерява да я подкара и с котките. Сегашното манипулиране на нежеланите кучета безочливо бе представяно като „програма за кастриране и връщане на животни“. Но всеки типичен случай от практиката дава сериозен повод за подозрение относно целите на подобни безпочвени „проекти“. Наскоро в района на Хотел Хемус срещнах ново, напълно непознато питомно куче, носещо нашийник на Екоравновесие. Очевидно то е било отвлечено отнякъде, подхвърлено тук и подгонено от дузината махленски кучета. На следващия ден отново срещнах същото куче, със същия идентификационен номер, но вече на ул. Граф Игнатиев. То вероятно ще изчезне безследно както повечето свои събратя по съдба – некастрираните, както и скъпо кастрираните. Проектобюджетът за безумната дейност на кучкарите през 2008-ма е 1,004,000 лв. Вече трябва да очакваме предложение за финансиране на подобна еквилибристика и с котките.

Второто необосновано предложение на Екоравновесие, цитирано в медиите, е да бъде финансирано изграждането на три нови приюта. Същевременно общината разполага с четири приюта – „Сеславци“, „Лозенец“, „Враждебна“ и „Мировяне“. Кого обслужват последните два? По този въпрос Гугъл не улавя изказвания дори от страна на т. нар. защитници на бездомните животни.

Кучкарниците – дългогодишният параван на нелегалната индустрия

Приютите за блуждаещи животни са постоянен обект на обществено внимание, и у нас, и в чужбина. По света интересът към тази дейност е повлиян най-вече от обстоятелството, че тя представлява обществена услуга. У нас интересът към приютите е провокиран най-вече от безсмислието на официалната практика, предприета в тази област.

Добрата практика предвижда и осигурява организирано спасяване на всеки изгубен домашен любимец; също и персонални права и задължения за извършване на тази дейност. Обичайно е случаят на всяко постъпило в приюта и отписано животно да бъде документиран. Сумарните годишни данни за различните категории кучета и котки биват архивирани. Отличен пример за прозрачност ни дава публикуваната в Интернет статистика по години за дейността на Службата за контрол на животните в Окръг Сан Диего, Калифорния. Например през сезона 1993-1994 общият брой на постъпилите в приюта блуждаещи кучета е 18275. От вписаните кучета почти половината са изгубени и изоставени. Още по-голям интерес за нас представляват две категории от отписаните животни: 4014 изгубени кучета са били върнати на собствениците им; 159 от нежеланите са легално предадени на изследователски центрове.

Отсъствието на политика на прозрачност в приютната практика в София е пословично. Сравнявайки официалните данни от София с тези от Сан Диего, ще се натъкнем на почти липсващото постъпление в нашия приют на изгубени и изоставени кучета, които е следвало да бъдат спасени. Оказвайки се сами навън, нашите домашни любимци безпрепятствено биват събирани като неизчерпаема плячка и най-вероятно биват превръщани в жертва на всевъзможни злоупотреби. В столицата тяхната „закрила“ поскъпва от година на година, но всяка седмица тук излизат обяви за нови и нови животни, търсени от стопаните си и ненамерени в приюта. Обичайно е повечето от тях завинаги да останат безследно изчезнали.

В Западна Европа и Америка широко обсъждани, и същевременно контролирани са изследователските дейности, в които като опитни животни биват използвани кучета и котки. А тук тук това е тема-табу. Няма официални данни и за предоставени на лабораториите животни от приютите. Затова само на пръв поглед изглежда странно, че досега никой представител на официална институция, на обществена организация, или на популярна организация за закрила на животните не е предизвикал открит дебат за това зловещо явление. На всичко отгоре новоприетият Закон не постанови персонално право за организирано залавяне на блуждаещи кучета и котки; нито задължение на кметовете за незабавното приютяване на новопоявилите се. Сериозният интерес към запазването на съществуващата ситуация е очевиден. По всичко личи, че освен традиционният добив на кожи, одрани от живи кучета и котки, у нас без ограничение биват провеждани най-жестоките тестове, забранени в Западна Европа.

Навън има и съдебна практика срещу злоупотребата с животни. На 6 февруари 2003 г. в САЩ бе осъден един от най-големите измамници – Даниел Шонка, доставчик на лабораторни животни. Според доказателствата Шонка, представял се като спасител на грейхаунди, е събирал бивши състезателни кучета, лъжейки бившите им собственици например, че ги задомява „при добри стопани“. Вдействителност той е продал приблизително 1,050 хрътки на Guidant Corporation като опитни животни, използвани за тестване на сърдечни импланти. Така е спечелил между 374 хил. и 500 хил. долара. Шонка бе наказан с девет месеца затвор, четири години пробация и глоби и обезщетения в общ размер на 110 хил. долара.

Този случай ни дава повод да се замислим върху живия интерес към подобна нелегална дейност дори там, където тя е силно ограничена. И върху безчовечието, намерило почва тук, в „страната на неограничените възможности“.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Защитата на животните – мътна и кървава

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

Дневник, 21 февруари 2008 г.

– Народното събрание прие и последните текстове от Закона за защита на животните. Пробойните в него могат да бъдат обобщени в няколко точки.

Първо, не е осигурено ограничаване на масовото възпроизводство на отглежданите кучета и котки. Това е основният проблем, защото води до масовото изоставяне и блуждаене на излишни животни. Така беше нарушена Европейската конвенция, в съответствие с която България обещаваше да организира, насърчава и подпомага стерилизацията на отглежданите животни. Вместо това ще бъдат финансирани безпрецедентни в световната практика програми за стерилизация само на нежеланите животни.

Второ, законът не предвиди хуманно решение за съдбата на постоянно появяващите се хиляди блуждаещи животни. Постановено е или събирането им в доживотни приюти „извън населените места“, или масовото им пускане на произвола. В първия случай само изглежда, че те ще останат забравени от обществото, за да страдат безкрайно. И в двата случая повечето от тях скоропостижно ще бъдат превръщани в жертви на нелегалната търговия.

Трето, няма ясен режим, свързан със събирането и транспортирането на кучета и котки. Кой има право да извършва такава дейност, по кое време от денонощието? В какъв срок кметовете са задължени да приберат новопоявилите се кучета? А кои котки са безстопанствени и кои – дворни? Изпълнителната власт няма задължение да контролира дейностите „на терен“, включително събирането, транспортирането, приютяването и освобождаването навън на кучета и котки. Дори регистрите на „общинските“ животни са отделени от националния регистър.

И четвърто – остана неуреден дори въпросът за правото на обществен достъп до приютите за животни и до регистъра. Това засяга огромен кръг хора – от собственици на изгубени и „подарени“ котки и кучета, до онези неправителствени организации, действително загрижени за съдбата на животните. Защо?

Такова законодателство няма да ограничи неконтролираното събиране и трафика на излишни животни и на отвлечени домашни любимци. Няма да бъде възможно събирането на достоверна информация, за да бъде остойностена „хуманната“ дейност. Открай време закрилата на животните в България е колкото мътна, толкова и кървава. Засега злоупотребата с животни остава единственият начин за контрол на популациите.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Планът за закрила на домашните любимци все още е мътен

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

В. Монитор, 12 февруари 2008 г.

– Някога ни втълпяваха, че в стопанския сектор ще постигнем толкова за две-три петилетки, колкото други народи постигат за половин век. Петилетните планове бяха преизпълнявани. Същевременно инфлацията беше осезаемата част от действителността. Прогресът бе абстрактен, измерван с нашенски аршин.

Днес повтаряме парадокса с действителността и аршина в една от „евро-приоритетните“ области – хуманния контрол на животните. Преди половин петилетка бяха разтръбени грандиозни намерения, свързани с контрола и закрилата на излишните кучета и котки. Ситуацията до днес остава мътна и кървава. Прогресът в София бе отчетен през средата на 2007 година с намалелия моментен брой безстопанствени кучета. Преброяването на нерегистрираните животни стана… чрез анкетни карти. В края на годината ни уведомиха за друг прогрес – броят на „освободените“ от приюта кучета е достигнал 4300. И те все са нерегистрирани. Вероятно през лятото отново ще бъде проведена анкета за моментния брой на оцелелите и новопоявилите се.

По света измерват действителността в тази област с броя на постъпващите в приютите кучета и котки и броя на задомените. Вече в много райони по света двете числа се доближават. Оставащите в приютите нежелани животни са само безнадеждно болни или злонравни. В САЩ през 90-те Сан Франсиско бе обявен за първият такъв град, т. нар. „No-Kill City“.

Сан Франсиско е еталон точно за 15-годишен прогрес в хуманния контрол. В тамошните приюти през 1990 г. постъпват приблизително 13,2 хил. кучета и котки; през 2000 г. постъпват 9,7 хил; през 2002-2003 г. – 7,3 хил. Броят на задомените животни през същите години е съответно 4,7 хил, 7,5 хил и 6,5 хил. Броят постъпили кучета и котки намалява вследствие на ударното ограничаване на развъждането. Първата причина е, че вземаните от приютите животни са стерилизирани. Второ, през 1990 г. е предприета усилена стерилизационна дейност, обхванала за 14 години около 90 000 домашни кучета и котки. Кастрацията им е била субсидирана – цената е с 60 % по-ниска от обичайно предлаганата. Сега нивото на стерилизираност на домашните любимци вече е около 90%. Извършени са и 12 хил. стерилизации на безстопанствени котки.

Прогресът в Сан Франсиско е продиктуван от ясни цели, но зависи и от пълната прозрачност и отчет. Там няма буферна категория от неидентифицирани кучета и котки, които се появяват и изчезват всяка година с хиляди. Тук кастрираните животни биват хвърляни навън без надзор, след което догодина други, от неизвестен произход отново ще бъдат събирани за обработка.

%d блогъра харесват това: