701

Йорданка Фандъкова – контрол на животните, или отново мръсната концесия?

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

Индимедия България, 17 ноември 2009 г.

– В приключилата предизборна кампания за кмет на София кандидатите отново демонстрираха пълна незаинтересованост към същността на проблема с местната популация от кучета, както и към факторите, допринасящи за неговото запазване. Вместо това, отново чухме неаргументирани обещания за срочно решаване на въпроса с блуждаещите животни.

През 2005 г., следвайки възприетата от Стефан Софиянски политика на популизъм, Бойко Борисов на свой ред заблуди обществото, заричайки се да ограничи популацията чрез възприемането на т. нар. „метод кастрирай и върни“. Популярни у нас организации за защита на животните като Фондация Четири Лапи продължават безскрупулно да представят този прилаган в Гърция модел като „единствения хуманен и ефективен метод за контрол на популацията“.

В доклад от 2008 г. на Световното дружество за закрила на животните (WSPA), озаглавен „Практики за контрол на блуждаещите животни в Европа“ е посочено, че „една от страните практикува изключително улавяне, кастрация и освобождаване на кучета (Гърция). Съобщено бе, че този подход е проблематичен, защото провокира собственици да изоставят кучетата си в райони, „където знаят, че те ще бъдат гледани след това“. Други шест страни (Босна-Херцеговина, България, Испания, Италия, Малта и Сърбия) практикуват улавяне, кастрация и пускане в ограничен брой райони, въпреки че причините за това са неясни, като след възприемането на този подход биват отчитани проблеми“. Обобщението за тази практика звучи като диагноза: „Свръхвъзпроизводството на кучета не беше атакувано. Собствениците не биват обезсърчавани да оставят своите кучета да скитат, нито насърчавани да стерилизират домашните си любимци“.

Добрата практика в Европа

Нежеланата популация от кучета може да ни изглежда като типичен за България проблем, но той е съществувал дори и в някои от европейските страни, в които положението днес е коренно различно. В доклада на WSPA е описано състоянието на популацията от кучета в Обединеното кралство към 1969 г.: „Кралското дружество (RSPCA) приемаха по 300 хил. нежелани кучета годишно, без разлика между събираните като безпризорни, и предаваните от собствениците си. Непреодолимите фактори, допринасящи за проблема по това време бяха безконтролното възпроизводство и скитането на домашните любимци. Нещо повече, беше обичайно кучета да бъдат свободни за интервали от време, бивайки пускани от своите собственици да скитат“.

През 1989 г. Градският съвет на Дънди първи въведе субсидирани схеми за стерилизация на блуждаещите кучки, които принадлежат на собственици и впоследствие им биват връщани. Към Отдела за околна среда и здравеопазване вече бяха започнали да назначават и първите в Британия „инспектори по кучетата“ („dog wardens“), отговорни за събирането на безпризорните кучета. В допълнение, когато засичаха многократно раждащи кучки, те започнаха да предлагат на собствениците им безплатна операция за техните животни. Така, към 1999 г. броят на събираните безпризорни бе намалял с 60%, а броят на унищожаваните кучета – с 90%.

„От 1990 г. местните власти във всички региони назначиха служител, отговарящ за блуждаещите кучета. Комбинацията от подходи на организациите за благоденствие на животните и инспекторите от местната власт сякаш оказа положително въздействие върху броя на скитащите кучета в Обединеното кралство. Тя включваше енергичното възпитание на собствениците, насърчаването и улесняването на постоянната идентификация на животните (чрез микрочип), както и субсидирането на рутинната стерилизация на домашните любимци“, припомня авторът на доклада.

Ангажиментът на местната власт в ефективното управление на популацията от кучета е отдавнашна практика в Европа. Към 2006 г. общините в Хърватска, Полша и Литва вече бяха въвели комбинацията от стерилизационни схеми и възпитателни програми. Традиционно, общините в Швейцария и Германия (вече и в Естония) са отговорни за възпитателните програми, а в Норвегия и Словения – за субсидираната кастрация.

Нелегалната индустрия

Англичаните нарекоха най-проблематичната категория кучета „latch-key dogs“ (в прев. „портални“). Такава високопродуктивна субпопулация има и в София – в стопанските дворове, строителните площадки и др. Въпреки този факт, вече две десетилетия тук ставаме свидетели само на различните официални метаморфози на някакво „улично“ управление на популацията. Провалът винаги следваше като единствено възможен резултат от този неадекватен подход.

Сравнен с другите европейски градове, София се различава драстично най-вече с присъствието на нелегални търговци на блуждаещи кучета и котки, осъществяващи действителния контрол върху тяхната численост. Интересът към наличието на безпризорни животни е очевиден. Шумните кампании, водени от кметовете Софиянски и Борисов не се занимаваха с ограничаване репродуктивността на тоталната популация, а послужиха като параван за безчовечните индустрии, експлоатиращи хилядите прииждащи нежелани животни.

Красноречив е примерът с несъответствието между броя на връщаните „в циркулация“ животни и броя на наличните кастрирани. Оповестяваните от общината данни за обработените кучета показват, че за тригодишния период от началото на кампанията през септември 2006 до края на август 2009 г. са отчетени около 12000 пуснати животни. Заедно с още около 3000 кучета, обслужвани от неправителствени организации, общият брой на отчетените като пуснати животни вече е достигнал 15000. Но през май 2009 г. Мирослав Найденов, тогавашен шеф на „Екоравновесие“, съобщи за 8538 преброени налични кучета, като според него делът на кастрираните е бил около 2/3, т. е. налице са не повече от 6000 обработени.

Подходът, включващ възпитание на собствениците, и идентификация и рутинна стерилизация на домашните любимци, промени ситуацията в цяла Британия само за 15-20 години. Той може основателно да бъде разглеждан като идеален за прилагане и в София.

Йорданка Фандъкова вече е кмет и има избор дали да атакува действителния проблем в тази област. Но това изисква тя да се еманципира от своя лидер-предшественик и да приложи адекватните мерки. Ако притежава достатъчно морал и демонстрира достатъчно воля, тя ще бъде способна да преустанови масовото пускането „в обращение“ на нови емисии от нежелани животни.

–––––––––––––––––––––––––––––-

Пловдив също възприе лъжлив контрол на животните

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

Novinite.com, 16 октомври 2009 г.

На 26 септември 2009 г. медиите в Пловдив съобщиха за договор, подписан между Община Пловдив и Фондация Четири лапи. Предмет на договора е прилагането на добрата практика за контрол числеността на популациите от кучета и котки в града. Целта е постигането на трайно намаляване на бездомните животни, което ще бъде ясно видимо след 2-3 години.

Фондацията ще започне изпълнението на договора през м. октомври 2009 г. с преброяване на бездомните животни. През пролетта на 2010 г. фондацията ще предприеме тяхната кастрация в мобилни клиники, след което ще ги връща навън.

Според публикацията, този подход вече е дал положителен резултат в Гърция и е препоръчан от Световната здравна организация. Продължителността на проекта ще зависи от резултатите при преброяването. Предвидена е и безплатна кастрация за животни, отглеждани от социалнослаби хора.

Изпълнението на проекта ще бъде финансирано от фондацията. Единственият ангажимент на общината е да спазва Закона за защита на животните.

Въпреки декларираното добро намерение, за жалост анонсът говори за наличие на фатални дефицити в подхода на Общината към справянето със същинския проблем – динамиката на тоталната популация. Веднага става ясно, че не е била взета предвид добрата практика за изчерпателен контрол на популациите, препоръчвана от авторитетни организации с международна дейност като Световното дружество за закрила на животните (WSPA), Международната секция на Кралското дружество за предотвратяване жестокостта към животните (RSPCA International), Световната ветеринарна асоциация за дребни животни (WSAVA) или Алианса за контрол на беса (ARC). През 2008 г. бе публикувано „Ръководство за хуманно управление на популацията от кучета“, изготвено от колектив, включващ представители на тези организации.

С оглед на добрата практика, основен пропуск е отсъствието в проекта на най-важните заинтересовани страни, имащи отношение към легалното управление на местната популация. Официалната власт в лицето на Община Пловдив е освободена от участие в проекта. И буди недоумение, че като представител на неправителственият сектор Четири лапи приема подобна договорка за уместна.

Всъщност лимитираният ресурс на проекта най-вероятно ще се окаже проблематичен. Така делът на обработените животни от тоталната популация и/или темпът на тяхната обработка ще остават неудовлетворителни. Другата особено важна, но необяснимо пренебрегната страна е местната гилдия на практикуващи ветеринари.

Сред пороците на проекта е и неговият кампаниен подход. Големият брой и движение на населението в град като Пловдив правят невъзможно трайното подобрение на ситуацията чрез опити за „окончателна“ обработка на популацията в мобилни клиники. Подобни кампании са ефективни в малките и отдалечени населени места, и то само ако бъдат провеждани периодично (напр. през шест месеца, като в Словения). Заедно с това, липсата на схема за евтина стерилизация с участието на частните ветеринарни клиники в града означава липса на инфраструктура за постоянното насърчаване и подпомагане на масовата кастрацията.

Третият поразителен недостатък на проекта е неговият фокус върху субпопулации, които далеч не са най-продуктивните. Приоритетното преброяване и стерилизацията на няколко хиляди безпризорни кучета и котки в Пловдив изглежда неуместно при положение, че отглежданите и развъждани животни са поне десетократно повече. Дори безплатната ветеринарна услуга, предвидена за притежателите на животни с ниски доходи в Пловдив само слабо ще засегне основната популация, по подобие на съществуващата вече практика в София.

Ръководителя на проекта д-р Марина Иванова твърди, че „именно такива хора изхвърлят нежеланото поколение на улицата“. Вдействителност, при кучетата по-продуктивни например са т. нар. „портални кучета“ („latch-key dogs“), които обитават стопанските обекти (складове, фабрики, строежи, гаражи), но денем биват пускани да излизат свободно на улицата. Отговорност за тях носят представителите на активните слоеве на населението. Непланираното развъждане на котки също може да бъде свързвано по-скоро със средните слоеве на обществото, защото масово отглежданите котки всъщност са свободнораждащи дворни котки.

В случай, че Пловдив има сериозни намерения по отношение легалния контрол на популациите, то ще бъде наложително да бъдат преразгледани приоритетните задачи и да бъдат намерени верните решения. Плъзгането по „новата вълна“ няма да осигури на общината съществен и траен прогрес в тази област. Единственият закономерен резултат от подобен експеримент може да бъде повторението на провала в София, където популацията остана високооборотна, а последна дума имаха нелегалните търговци на блуждаещи животни.

WSPA: „Неясни причини“

Данните за пусканите навън кастрирани кучета, оповестявани от Екоравновесие показаха, че за периода септември 2006 – август 2009 г. навън са били пуснати близо 12,000 кастрирани кучета. За същия тригодишен период трябва да бъдат добавени и около 3000 пуснати кучета, приписвани на Tierhilfe Sueden и други подобни организации. Така, от началото на кампанията през септември 2006 г. до август 2009 г. общият брой на отчитаните като пуснати животни е вече достига 15000.

Вдействителност, има скандално несъответсвие между броя на пусканите „да циркулират“ животни и броя на наличните кастрирани кучета. През май 2009 г. Мирослав Найденов, тогавашен шеф на Екоравновесие, съобщи за 8538 преброени налични кучета, като според него делът на кастрираните е бил около 2/3. Това означаваше, че налице са не повече от 6000 обработени.

Основателно възниква въпросът за естеството на интереса към едностранчивия „уличен“ подход, демонстриран от кметовете и общинските съветници в България.

В последно време WSPA и RSPCA издадоха документ, озаглавен „Практики за контрол на блуждаещите животни в Европа“. Луиза Таскер, авторът на доклада посочва, че „една от страните практикува изключително улавяне, кастрация и освобождаване на кучета (Гърция). Съобщено бе, че този подход е проблематичен, защото провокира собственици да изоставят кучетата си в райони, „където знаят, че те ще бъдат гледани след това“.

Други шест страни (Босна-Херцеговина, България, Испания, Италия, Малта и Сърбия) практикуват улавяне, кастрация и пускане в ограничен брой райони, въпреки че причините за това са неясни, като след възприемането на този подход биват отчитани проблеми“.

Обобщението по отношение на този подход звучи като диагноза: „Свръхвъзпроизводството на кучета не беше атакувано. Собствениците не биват обезсърчавани да оставят своите кучета да скитат, нито насърчавани да стерилизират домашните си любимци“.

Въпреки всичко, Четири лапи и почти всички организации за благоденствие на животните продължават да представят у нас „гръцкия“ модел като „единствен хуманен и ефективен метод за контрол на популацията“. Продължават и произволните интерпретации върху становището на СЗО по този въпрос.

–––––––––––––––––––––––––––––-

Софиянци плащат вече по 280 лв. за куче – мъртва душа

от Емил Д. Кузманов, Фондация Анимал Програмс

E-vestnik.bg, 26 Февруари 2009 г.

– На 16 февруари 2009 г. Агенция “Фокус” цитира прессъобщение на “Екоравновесие”: “През 2008 г. са хванати 4900 бездомни кучета на територията на София. 580 от тях са умъртвени заради агресивно поведение или болест. 206 кучета са осиновени от граждани, а около 4100 са върнати на местата, където са хванати, след като са били прегледани, дезинфектирани и кастрирани.”

На 19 февруари 2009 г. Столичният общински съвет прие бюджета на София за 2009 г. Приложеният отчет за 2008 г. включва разход на “Екоравновесие” от 1 219 484 лв. Като приспаднем някакъв минимален разход за умъртвените животни, и разделим основния бюджет на броя на осиновените и “освободените”, ще получим среден разход от около 280 лв. за всяко “прегледано, дезинфектирано и кастрирано” куче. Има тенденция на поскъпване – през 2007 г. софиянци плащаха за същото по около 230 лв.

Аз няма да обсъждам въпроса дали финансирането на тази дейност е свързано със злоупотреба. По-важно е дали самата дейност има смисъл. Първо, получава се нещо като схема с финансиране за мъртви души. В нарушение на закона липсва регистър на хилядите кучета, които ежегодно биват стерилизирани и пускани на улицата от “Екоравновесие” и Tierhilfe Sueden Bulgaria. Също в разрез със закона, никоя неправителствена организация не поема отговорност за надзора над такива животни. При това положение безстопанствените кучета на територията на столицата най-често изчезват безследно. На тяхно място постоянно прииждат нови животни с неизяснен произход.

Второ, отглежданите кучета съставляват основната популация, а масовото развъждане и изоставянето са истинските проблеми в тази област. Безстопанствената свръхпопулация е вторичен проблем, който не подлежи на самостоятелно решаване. Затова, по широкия свят като основна задача се е наложило повишаването на дела стерилизирани животни от домашната популация. Например, прогресът в САЩ от последните десетилетия бе постигнат посредством т. нар. евтина кастрация – насърчаване и субсидиране на стерилизацията на домашните любимци.

Ако екипът на Бойко Борисов реши действително да се ангажира с проблема в София, той трябва да приложи схема за евтина стерилизация. С 280 лв., харчени досега за всяко едно оставено на произвола куче, би могла да бъде субсидирана кастрацията на пет домашни. Така с бюджета на “Екоравновесие” всяка година би могла да бъде осигурявана евтина стерилизацията за около 20 процента от основната популация.

Ограничаване на популацията

На 2 февруари т. г. на уебсайта на Европейския съюз бе публикуван официален документ, озаглавен “Писмена декларация относно благосъстоянието на домашните и бездомните животни”. Декларацията е подписана от трима евродепутати, сред които е и Нийл Париш от Великобритания. Същият е председател на Интергрупата за благосъстояние на животните в Европейския парламент и е член на Европейската народна партия.

В краткия текст е отбелязано, че е взета предвид Конвенцията за закрила на домашните любимци на Съвета на Европа. Но е изтъкнато, че в ЕС “не съществува единен или специален текст относно защитата на домашните и бездомните животни, приложим по отношение на всички държави-членки”. Авторите призовават ЕС “да възложи на държавите-членки създаването на система за управление на национално равнище за събиране, стерилизация и ваксинация на животни”.

Бойко Борисов по никакъв начин не засвидетелства внимание към този представител на ЕНП и към предприетата от него инициатива. Впрочем много наши политици и антуражът от сателитни неправителствени организации отдавна са превърнали говоренето за защита на животните в циничен популизъм.

Липсва национален план за управление на процесите в популацията. По задание на бившия министър Нихат Кабил, Законът за защита на животните остави инициативата за контрол на популациите разпиляна на общинско равнище и зависима от благоволението на кметовете. Това гарантира пълна непрозрачност за дейностите, засягащи домашните и бездомните кучета и котки. В крайна сметка няма длъжностно лице от Министерство на земеделието или Националната ветеринарна служба, което да е в състояние да посочи данни за София и България – колко животни оцеляват на улицата, и колко стават жертва на експерименталната и кожарската индустрия. София е олицетворение именно на непрозрачната политика в тази област.

Изоставяне, малтретиране, наказания

В декларацията на евродепутатите е посочен и мотивът, “че в много държави-членки все още има случаи на малтретиране на домашни и бездомни или изоставени животни”. Призивът в тази посока гласи “ЕС да въведе мерки, гарантиращи налагане на на строги наказания от държавите-членки на лицата, които изоставят или малтретират домашно или бездомно животно”.

Сега на дневен ред в Народното събрание са поставени промени в Наказателния кодекс, засягащи кучешките боеве, измъчването и безпричинното убийство на животни. Но основният въпрос за масовото изоставяне на домашни любимци отново е изключен от дневния ред на цялото общество.

Не бива да се заблуждаваме, че вносителката на предложението Евдокия Манева и този път пренебрегва изоставянето като проблем на цялата популация, но пък сериозно желае да бъдат преследвани проявите на насилие. Всъщност повече от година у нас действат административно-наказателните разпоредби на Закона за защита на животните, предвиждащи големи глоби в тези случаи. Но едва ли някой народен представител ще ни посочи годишни данни за подобни нарушения, санкционирани от инспекторите на Националната ветеринарна служба.

На 12 февруари т. г. Фондация “Четири Лапи – България” официално се обяви за инкриминирането на жестокостта към животните. Те предприеха онлайн-подписка до НС в подкрепа на Евдокия Манева. В петицията е представено тяхното тълкование за жестокост: “Всеки ден в България по особено жесток начин умишлено са убивани или осакатявани десетки животни.” Тукашните активисти открай време демонстрират предпочитание към въодушевените кампании срещу насилието над отделни индивиди, но отбягват да заявят отношение към стотиците хиляди случаи на изоставени животни всяка година, които най-често стават жертва.

НПО-менте

В своята декларация Нийл Париш и компания настояват: “Комисията и Съветът да налагат санкции на всяка държава-членка, която не спазва горепосочената конвенция и новите мерки, които предстои да бъдат приети.”

И без поименното споменаване на България в декларацията, бедственото положение на кучетата и котките у нас е известно навън. Новата инициатива алармира, че през петте години след присъединяването на страната ни към Конвенцията на Съвета на Европа, правителство не предприе нито една от предвидените в нея мерки за хуманно управление на популациите. В последните години Пауло Касака от Интергрупата в Европейския парламент, неин тогавашен председател, в писма до водещите ни политици, включително до премиерите Сакскобургготски и Станишев, нееднократно бе порицавал неизпълнението на тези ангажименти от страна на България.

Идеята у нас да бъдат прилагани Конвенцията и новите правила на ЕС не предизвика реакция и от страна на неправителствените организации за защита на животните. На 3 февруари т. г. Симоне Егерикс от Белгия организира подписка сред гражданите на ЕС, адресирана до членовете на ЕП. Подписката бе разпространена първо в България, Румъния, Испания и Португалия – предполагаемо най-проблемните страни. Подписката веднага бе преведена и публикувана в няколко форума на българските любители на животните. Там дежурните представители на НПО ежедневно, надълго и нашироко коментират инициативи в полза на животните. Но през първите две седмици само един-единствен участник демонстрира съпричастност към тази международна кампания.

Дали е възможно съглашателство на защитниците на животни с политиците и олигарсите? Едно от заключенията в неотдавнашния доклад за корупцията на Центъра за изследване на демокрацията бе: “Неправителствените организации са новите форми, чрез които корупционните практики проникват на най-високо ниво в държавата… Една от многото характеристики, че България е засегната от политическата корупция, са целенасочените опити за завладяване на НПО и създаването на квази-НПО.”

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Дейността на софийските кучкарници повдига нови въпроси *

от Емил Кузманов, Фондация Анимал Програмс

В. Монитор, 4 Февруари, 2009 г.

(* редакторите публикуваха статията под заглавие „Кучкарниците безпроблемно изнасят животни“)

– Със спорно гласуване и впоследствие прегласуване парламентът прие допълнение към Наказателния кодекс, с което се инкриминира жестокото отношение към животните. С приетите текстове се предвижда умишленото убиване на животни с особена жестокост или организирането на боеве с тях и незаконни състезания да се наказва като престъпление с лишаване от свобода до една година или пробация, както и с глоба от 2000 до 3000 лв. За тези, които организират боеве с животни и незаконни състезания, със затвор до две години и санкция до 6000 лв.През последната година в медиите нееднократно бе повдиган въпросът за настоящото предназначение на три общински приюта за животни в София – „Мировяне“, „Враждебна“ и „Лозенец“. Досега бе известно единствено, че „Лозенец“ е предоставен на българо-германската фондация Deutsch-Bulgarische Strassentier-Nothilfe за ползване срещу ремонт и че вече се казва Кастрационен център „Надежда“.

Едва от един телевизионен репортаж обществото получи някакъв отговор на въпроса какво става в „Лозенец“. Представители на фондацията заявиха, че освен кастрация на кучета и котки дейността включва и тяхното задомяване. Но задомяването от приют у нас остава непопулярно. Затова по-голяма част от животните били изпращани за осиновяване в Германия.

Там според тях тенденцията била противоположна – германците търсели животни от приют.

През последното десетилетие по квартали и градинки често се споменаваше за група от милосърдни жени, които събират питомни кучета, за да ги изпращат на свои разноски за осиновяване в Швейцария. Една от тези жени понастоящем работи в „Лозенец“, т. е. вече за Германия.

Подобна еквилибристика, но във фолклорен стил вероятно би звучала като „вълкът да е сит и агнето да е цяло“. Но щом общината е намесена официално, възникват няколко сериозни въпроса около смисъла и цената на цялото сътрудничество.

Първо, защо тук не бяха предприети т. нар. информационно-образователни програми, целящи насърчаване повторното задомяване на домашни любимци? В Германия и по целия свят хората отдавна си дават сметка за двете алтернативи – доглеждането на животно – „втора ръка“; или насърчаването на развъждането чрез постоянното търсене на кученца и котенца.

Второ, защо общината и близките є неправителствени организации

пренебрегват проблема с масовото развъждане

на кучета и котки в домакинствата? На много места по света високото ниво на стерилизираност на популациите от домашни любимци бе резултат от съчетаването на образователни програми с кастрационни кампании.

Трето, какъв интерес обслужва самият имот в Лозенец като ресурс на общината? Например защо там, подобно на кучкарника в Сеславци, е почти невероятно да бъде открито изгубено куче? Разбираме, че вместо да служи на някакъв обществен интерес, този имот безвъзмездно и същевременно „безкористно“ обслужва някакво митично търсене „в чужбина“.

В тази насока в чужбина има доста разследвания, направени от страна на тамошните правителствени и неправителствени организации. На канадския сайт http://www.cruelscience.ca е публикувано обобщение за една добре известна практика на приютите за животни по целия свят: „Изземване от приют е практиката на продажба на изгубени, изоставени и бездомни кучета и котки от приютите за животни на експерименталните лаборатории. Използването на животни от приюти за

експериментални цели в Германия е разрешено

Оттук възниква още по-тягостен въпрос. Щом недостигът на кучета и котки там е осезателен, тогава откъде техните лаборатории биха могли да се снабдяват с такива животни? Нещо повече, откъде се снабдяват експерименталните центрове у нас? Отговорът на тези въпроси вероятно би изяснил и целта на съмнителното сътрудничество между общината и подобни неправителствени организации.
.
Поглъщат ги изследователите
В САЩ широко дискутираната тема звучи по-скоро като „злоупотреба с подарени и откраднати домашни любимци.“ Върху този въпрос има изследвания от страна на правителствени и неправителствени организации.

Лабораториите

Ето какво заявява In Defense of Animals (IDA), водеща организация за защита на животните: „Ежегодно в САЩ биват отчитани като изчезнали около 5 милиона домашни кучета и котки. Кучета и котки биват продавани на много различни клиенти, за много приложения. Обаче най-същественият и платежоспособен клиент често е научноизследователската индустрия.

Дилърите

Снабдяването с кучета и котки за лабораторни цели там може да става чрез лицензирани дилъри, както и чрез системата от приюти и дружества за закрила на животните.

В САЩ има два вида дилъри, лицензирани от Департамента по земеделие, които доставят животни на лабораториите. „През последната година има 15 дилъри от клас Б, продаващи кучета и котки на изследователски центрове. Но броят на нерегламентираните бандити и източниците им на животни, които продават на дилърите, е дори повече от проблем“, заявява Валери Сисиняно, директор на Companion Animal Issues, цитирана от IDA.

Приютите и хуманните дружества

Някои приюти и дружества за закрила на животните в САЩ могат да продават „излишните“ кучета и котки на дилъри от клас Б и/или на изследователски центрове – практика, обичайно наричана „изземване от приют.“ „Известни са случаи на домашни кучета и котки, залавяни като „безстопанствени“, „изпирани“ чрез системата от приюти или хуманни дружества, а по-късно продадени на търговци или на изследователски центрове“, подчертава IDA.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Закрила на животните в Хасково?

от Емил Д. Кузманов, Фондация Анимал Програмс

Haskovo.net, 12 януари 2009 г.

– В началото на 2008 г. мнозинството от защитниците на животни в България отчете голям успех с приемането на първия у нас Закон за защита на животните. Същите активисти уверяваха, че законът предвижда хуманен контрол на популацията от кучета, защото постановява стерилизация на безстопанствените кучета. Според тях, тази отдавна възприета от София политика се отъждествява с най-добрата световна практика. Но ние можем да се уверим, че Столична община и тази година е похарчила над един милион лева за кастрация, и отново не е постигнат осезаем прогрес.

В края на отминалата година научихме за пореден успех в името на животните. Регионална Ветеринарна Служба – Хасково е разпоредила затварянето на общинския кучкарник. Оптимистичното прессъобщение на Фондация Четири Лапи – България внушава, че общината трябва да предприеме контрол на популацията, като устрои своего рода кастрационна клиника за блуждаещите кучета, т. е. да приложи модела на София. По-рано тази фондация бе сред главните участници в изготвянето на споменатия горе Закон за защита на животните.

И преди, и сега представителите на Четири Лапи се опитват да смесват действителните проблеми на популацията с последствията. Те очевидно предпочитат да забравим, че основната популация се състои от кучета, отглеждани в частните имоти; че в сравнение с безстопанствената, тя е многократно по-голяма; и че разполага с повече ресурси за отглеждане на потомството. Съвсем логично, свръхпопулацията в София и Хасково възникна в началото на 90-те, когато броят на безотговорно отглежданите кучета рязко нарастна. Оттогава досега основен проблем остава масовото възпроизводство при тези животни. У нас излишните кучета от частните имоти много лесно попадат на улицата и възстановяват числеността на блуждаещата популация. В големия град прииждат безстопанствени животни дори и от съседните селища. Но в цялостния процес на репродукция те не са нищо повече от видимия резултат.

Очевидно, никоя община няма да постигне напредък по отношение на свръхпопулацията само чрез „лекуване на синдрома“. Затова, изготвяйки програма за управление на своята популацията от кучета, всяка община трябва първо да се поинтересува от успешните стратегии, прилагани по света. Сериозен пример за прогрес дава Окръг Сан Матео в Калифорния. Местната организация за закрила на животните – Peninsula Humane Society & SPCA – днес обобщава, че в средата на 70-те са били приютявани около 45 хил. нежелани кучета и котки годишно. Понастоящем този брой е едва около 10 хил. годишно, като практически всички здрави животни биват задомявани. Спадът в постъплението започва, след като стерилизацията на домашните любимци става общоприета практика. За целта са предприети програми за образоване на населението (включително на учениците); и е осигурена евтина и безплатна ветеринарна услуга.

Политиката за ефективно управление на популацията може да бъде оценена и възприета от Община Хасково. Но тази действителна алтернатива на евтаназията досега сякаш остава напълно непозната за местната власт у нас. Това неведение в най-голяма степен се дължи на странното поведение на популярни неправителствени организации за закрила на животните.

Ако и в Хасково бъде наложена едностранчивата практика от София, ние не ще можем да очакваме действително и устойчиво намаляване числеността на свръхпопулацията там; нито постигането на каквито и да било стандарти за благополучие на самите животни. Няма да е възможно оцеляването навън на всички прииждащи кучета. Законът постановява поемането на персонална отговорност за животните по кварталите, но действителната ситуация би направила това невъзможно. Ще е невъзможна дори и тяхната регистрация, която също е предвидена в закона. В подобен случай ресурсът ще бъде хвърлян нахалос, изцяло за обслужването на един самоцелен и вече провален модел. Както в София, облагодетелствани от такъв развой ще са нелегалните ловци на безстопанствени кучета, вместо самите кучета.

%d блогъра харесват това: