606

ФОНДАЦИЯ АНИМАЛ ПРОГРАМС

До Г-н Георги Първанов, Президент на Република България
До Г-жа Лидия Шулева, Министър на Икономиката
До Г-н Милен Велчев, Министър на Финансите
До Г-н Мехмед Дикме, Министър на Земеделието и Горите

ПЕТИЦИЯ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА СИСТЕМЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПОПУЛАЦИИТЕ ОТ КОТКИ И КУЧЕТА

Господа, Госпожо,

Понастоящем в България няма систематичен контрол по отношение на популациите от котки и кучета, което става причина двете популации да остават обект на експлоатация от страна на бракониерската индустрия. От м. декември 2002г. АНИМАЛ ПРОГРАМС предприе инициативата за преодоляване на тази криза.

В отказа си на мое предишно предложение за предприемане на задължителни мерки за системен контрол върху отглеждането и развъждането на такива животни и върху търговията с тях Г-н Цветан Димитров, Началник на Дирекция ЖИВОТНОВЪДСТВО в МЗГ всъщност потвърди, че у нас формалния контрол в тази насока обхваща минимална част от двете популации, от прираста им, както и от възможните дейности, свързани с тях: идентифициране и регистриране на домашните кучета, навършили шестмесечна възраст; водене на отчет на официалната/клубна развъдна дейност; водене на отчет на официалната търговия с животни-компаньони. У нас няма актуална статистика в тази област и за това се налага да допуснем аналогии с някои статистически данни от Великобритания и САЩ, предоставени ни от КРАЛСКОТО ДРУЖЕСТВО за ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ на ЖЕСТОКОСТТА към ЖИВОТНИТЕ (Великобритания) и от американския вестник ANIMAL PEOPLE.

Модерната концепция за контрол разглежда двете популации и човешките дейности, свързани с тях като единна система. Навсякъде по света основният проблем при двата вида е постоянното възникване на свръхпопулация, произтичащо от тяхната раждаемост в градски условия . Затова ефективният контрол започва с широко ограничаване на възпроизводството на тези популации и постигането на пълната им зависимост по отношение на обществото. Превенцията на необоснованата раждаемост е закономерен резултат от системни усилия в няколко посоки: възпитаване на отговорно поведение сред любителите на котки и кучета; обезсърчаване на развъждането на котки и кучета; целенасочен контрол върху търговията (в най-широк смисъл) с котки и кучета; ограничаване на фертилитета сред женските животни; функционирането на единна система за идентификация на животните, както и поддържането на единен регистър за животните и за техните собственици и пазачи.

– Сред голяма част от населението у нас е разпространено традиционното любителство към двата животински вида. Традиционно е и чистосърдечното милосърдие към кучетата, появяващи се на улицата, както и към огромната група от котки и кучета, свободно населяващи жилищните и служебните дворове. Заедно стова разпространена практика е случайни и недобре мотивирани хора да вземат котенца и кученца, най-често вследствие на някаква провокация; като последица от това е разпространена и практиката да биват предлагани за подаряване или изоставяни породисти животни, купени и отглеждани 2-3 години. През последните години достатъчно медии, бюрократи, ветеринарни лекари и неправителствени организации се ангажираха с масирано разпръскване на невежество сред населението в България. Понастоящем представата за проблема тук се изчерпва с липсата на Закон за Защита на Животните, както и със съдбата на бездомните кучета, представяни като отделна популация. В същото време внимателно бива избягван въпросът за възможната численост и възможния прираст на двете популации.

– У нас е налице постоянна и повсеместна раждаемост на котките и кучетата. Недостатъчно собственици ограничават раждаемостта на своите любимци, обикновенно вследствие на неясна и субективна мотивация. Сред тях продължава да бива разпространявано убеждението, че за животното е здравословно да ражда, както и че надеждните кандидати за потомството са достатъчно. Много други развъждат такива животни с надежда за недекларирана печалба – 100-150 EURO за всяко.

– В България практически няма контрол върху предлагането и придобиването на котки и кучета, както и върху систематичните нерегламентирани дейности, свързани с тях; част от този пазар се проявява в обявите за предлагане в зоомагазините, във ветеринарните кабинети, във вестниците или в ИНТЕРНЕТ (www.focus.bg.); една от организираните дейности в София представлява докарването по кварталите на групи от 3-4 стерилизирани кучета с нашийници, които очевидно се раждат постоянно в частните дворове.

– Сред женските животни остава запазен повсеместният и постоянен фертилитет. Две неправителствени организации съобщаваха за общо около 6,000 стерилизации на мъжки и женски кучета, извършени от тях през последните 10-12 години.

– В България не бива поддържана систематична идентификация за животните, както и не бива поддържан единен регистър за животните и техните собственици и пазачи. Приблизителна представа за гъстотата на двете популации спрямо човешкото население можем да добием от статистиката на Великобритания, установяваща че през 2001г. популацията от котки и кучета е равна по численост на около 20% отнаселението (8,000,000 котки и 6,500,000 кучета).

Можем да обобщим, че у нас двете популации очевидно са съставени предимно от питомни животни, класифицирани от СВЕТОВНОТО ДРУЖЕСТВО за ЗАКРИЛА на ЖИВОТНИТЕ като „зависими, полуограничени“ и „полузависими, неограничени“; тяхната необоснована и насърчавана раждаемост неминуемо води до възникването на свръхпопулация. Представа за възможната численост на ежегодно възникващата свръхпопулация ни дава статистиката за Северна Каролина от 80-те години, когато на всеки 1,000,000 души население ежегодно са били залавяни, официално отчитани и убивани средно по около 238,000 котки и кучета. У нас голяма част от свръхпопулацията се състои от потомството на питомни („дворни“) животни, което има добри условия за израстване поне до 7-8-месечна възраст. Другата голяма част от свръхпопулацията се състои от нерегистрираните домашни любимци, предлагани постоянно от собствениците си; броят им очевидно надхвърля многократно възможността за намиране на стопани.

У нас липсата на превенция също води до необходимостта от редукция на прираста. Единствените данни за такава дейност, които са ми известни бяха оповестени в пресата през м. май 2000г. от Заместник-Кмета на София и се отнасяха за 13,000-14,000 бездомни кучета, убити в градския приют през период от 16 месеца. Бил съм свидетел на случаи, в които отвлечени от градския екип питомни кучета не биваха откривани в приюта. През м. март 2000г. г-н Павел Атанасов засне видеоматериал за нерегламентираните дейности в същия приют, включващи товарене в камион на няколко десетки живи, упоени кучета и откарването им в неизвестна посока. В София са популярни неправителствените организации, които систематично събират питомни кучета с обещания за задомяването им в Швейцария. Котките, отглеждани на свобода у нас постоянно изчезват, вследствие на бракониерския лов.

Налага се изводът, че у нас извън формалния контрол остават възникването на „скрита“ свръхпопулация, търговския интерес към възможността за злоупотреба с тоталния прираст и бракониерската индустрия, която систематично добива суровина от евтините животни, включително и от предлаганите животни-компаниони. По света е известно, че от Далечния Изток ежегодно биват изнасяни по около 2,000,000 кожи, добити от домашни кучета. През 90-те години Западна Европа и САЩ бяха заляти от стоки, произведени от котешки и кучешки кожи, срещу което през 2000г. САЩ и през 2001г. Италия трябваше да въведат специални закони.

АНИМАЛ ПРОГРАМС очаква да получи съдебна регистрация от Софийски Градски Съд по Фирмено Дело N:12496/2003г. Междувременно аз лично съм ангажиран с осветляването на проблема в медиите (доколкото това бива допускано) и с популяризиране на грамотното поведение сред любителите. Съшо така имам готовност да търся помощ за предприемане на широка стерилизационна програма, в случай че срещна разбиране от страна на българските институции.

В същото време е наложително държавните институции да предприемат мерки за специален финансов контрол (подобно на търговията с цигари и алкохол) върху няколко дейности, очевидно поддържащи сериозния търговски интерес от такава криза:
– събиране на такси в случаите на запазване на фертилитета на женските животни (ефективна мярка за обезсърчаване на непланираното развъждане, прилагана в чужбина);
– лицензионен контрол върху всички дейности с котки и кучета, представляващи по същество търговия;
– с цел изкарване на светло на целия пазар с такава „стока“ – поддържане на функционираща национална система за идентификация на практически всички животни, както и на национален регистър за собствениците и пазачите на тези животни.

Господа, обръщам се към Вас с апел да оцените обективно изложените дотук аргументи и да окажете необходимата подкрепа на инициативата.

София, 11 март 2004г.

С уважение,

Емил Кузманов

Реклами
%d блогъра харесват това: