505

Съвместен център на СЗО и ФАО за изследване и обучение във ветеринарното обществено здравеопазване

До г-жа Мария Харбова
Председател на Комисията по екология
Столичен общински съвет

Уважаема г-жо Харбова,

Благодаря Ви за питането по отношение проблема с контрола на безпризорните кучета в София, отправено към нашия консултантски център.

Съвместния център на СЗО/ФАО за ветеринарно обществено здравеопазване от дълго време има интерес към този въпрос, както и към други проблеми, свързани с градската ветеринарна хигиена.

Въз основа на проучвания и препоръки на Световната здравна организация (СЗО), както и на международни и местни проучвания и опит, е доказано, че самостоятелното избиване (или отстраняване) на безпризорните (включително скитащи и диви) кучета не решава проблема.

Всъщност, ако на дадено място съществуват определени количества хранителни и водни ресурси и са налице достатъчно места за подслон на кучетата, ще има определен брой от тях, които да живеят там, и в този район ще бъде достигнат така нареченият „капацитет на задържане“. Отделните индивиди в групата може да се сменят, но броят на популацията ще остава около постоянния, защото зависи от (и е балансиран чрез) раждането на кученца и притока на изоставени кучета от една страна, и естествената смъртност, рехоминга, приютяването или евтаназията от друга страна. При такива обстоятелства, ако една женска възпроизвежда малки, но „капацитетът на задържане“ не се променя, младите няма да остават и или ще умират от болест, или ще се преместват, когато стават независими от майката. И все така, ако едно животно бъде отстранено от групата, ново от младите ще го замени, и ако много животни бъдат отстранени, след това толкова кученца ще оцелеят, така че местната популация винаги ще се възстановява до „капацитета на задържане“.

Следователно, премахването на „излишъка“ (или свръхпопулацията) от кучета чрез избиване премахва само симптомите, но няма да реши проблема и също се оказва много скъпо. Друга практика в решаването на проблема с безпризорните кучета е опитът да бъдат улавяни и убивани всички безпризорни животни в рамките на 2 месеца, т. е. продължителността на бременноста при кучетата. Полевите практики показват, че това е много трудно да бъде постигнато, и ако не е възможно да бъдат заловени всички безпризорни в района в рамките на размножителния период (както обикновено става), общата популация от кучета ще нарастне наново, достигайки „капацитета на задържане“.

Правените опити да бъде оказвано влияние върху „капацитета на задържане“ рядко са ефикасни (кучетата могат лесно да намерят вода, както и да използват за заслон много от съществуващите естествени образувания или изкуствени конструкции). Единственият параметър, който може успешно да бъде контролиран е наличието на храна. Властите трябва да управлява проблема с боклука правилно, като правят сметищата и хранителните отпадъци недостъпни за кучетата (чрез ограждения, като бъдат използвани контейнери за боклук, недостъпни за кучета и т.н.), и по-специално чрез възпитаване на хората да не оставят хранителни отпадъци по улиците и да не хранят свободноскитащите кучета.

Освен възпитанние на гражданите, една успешна стратегия за управление на проблема с безпризорните кучета съдържа два основни подхода, които биват прилагани съвместно: 1) Регистрация и идентификация и 2) Програми за стерилизация/кастрация и връщане.

1. Регистрация и идентификация (напр. с татуировка или подкожно имплантиране на микрочип). Системата за регистрация/идентификация на популацията от кучета може да помогне в предотвратяване изоставянето на кучета, тъй като позволява собствениците да бъдат проследявани и дори да им бъде налагана глоба за изоставянето. За съжаление, с тази практика не може да бъде избягвано изоставянето на малки кученца, нито да бъде попречено на хората да предават нежеланите животни в приюти.

2. Програми за стерилизация и връщане. По правило главният източник за популация от безстопанствени кучета е нежеланото потомство на домашните любимци. Собствениците често изоставят и майката и запазват мъжко кученце, надявайки се по този начин да избегнат проблема с раждането на ново нежелано потомство. Това обичайно поведение може да бъде осуетено чрез предлагането на притежателите на домашни любимци на безплатна (или евтина) стерилизация, последвано от рехоминг на стерилизираните животни. Този тип програма е подходящ за постоянното намаляване на тоталната популация, в която щом в група от стерилни животни едно умре по някаква причина, няма да има младо, което да го замени. А стерилизираното куче може да бъде върнато или на собственика (ако е прието), или в територията си на произход, като „квартално куче“, където ще получава грижи от страна на гражданите. Последното решение има допълнителното предимство, че животното пази своята територия свободна от други кучета – „нарушители“.

Стратегията на „регистрация плюс стерилизация и връщане“ беше проучена и на практика прилагана в редица страни, изправени пред сериозния проблем с безпризорните кучета (включително Италия, Великобритания и САЩ). Полевите резултати от тези програми неизменно доказваха, че са ефективни и финансово икономични. Шансовете за успех на тази политика може да бъдат засилени чрез правилното приспособяване на програмите към индивидуалните, местни условия. Разлики са намерени в различни страни или части от страни като следствие от различията в подхода към животните, икономическия статус, религията, социалните фактори и т. н.

Надяваме се, че този отговор ще бъде полезен, помагайки Ви в решаването на проблема. Разбира се, нашият Съвместен център остава на Ваше разположение, ако Вие се нуждаете от повече детайли или по-обширна информация по въпроса.

Искрено Ваши

Д-р Агостино Макри

Проф. Адриано Мантовани

Рим, юни 2003 г.

(превод: Анимал Програмс)

Реклами
%d блогъра харесват това: