– СТАТУКВОТО

Начало >> Статуквото

Масовото възпроизводство се превърна в проблем номер едно на популацията от домашни любимци. Преди 1990г. в България беше наложено силно ограничение върху отглеждането на кучета, което ограничаваше развъждането и предотвратяваше разрастването на популацията. От 1990г. досега процесът на придобиване, развъждане и предлагане на кучета и котки стана особено интензивен. Числеността на отглежданата популация нарастна многократно. Същевременно, женските кучета и котки, които не са раждали никога през живота си продължават да са рядкост.

Новите средства за комуникация като интернет, весниците за безплатни обяви, таблата за обяви в зоомагазините и частните ветеринарни клиники се превърнаха в катализатор на кризата. Неконтролирания пазар постоянно бива насищан от кученца и котенца, предлагани от домашните развъждачи твърде евтино, или безплатно. Обичайното търсене на съвсем млади кученца и котенца от страна на импулсивните любители е масова практика.

Многобройните обяви с фриволен тон, свързани с търсене на партньор за животните, предлагане на потомството, или търсене на нов дом за израстнали животни демонстрират крайно несериозното отношение към въпроса с развъждането.

Домашните котки, населяващи фамилните дворове и кварталните котки продължават да раждат свободно. Т. нар. „портални“ кучета от смесена порода, населяващи стопански дворове, паркинги, строителните площадки и т. н. също продължават да раждат свободно.

Огромният брой животни, развъждани у нас, многократно надхвърля възможностите за осигуряване на надеждни стопани. Едновременно с това, много от израстналите животни – домашни и безстопанствени – действително изчезват масово.

Pet Theft

През последните години „Pet Theft“ доби гражданственост в САЩ като понятие, включващо нелегалното събиране на котки и кучета и нелегалната търговия с тях. Събирането включва придобиване на домашни любимци чрез кражба и чрез обявите за търсене на нови стопани. Търговията включва изгубени домашни любимци, попаднали в приют, по отношение на които не е спазена процедурата за свързване със собственика.

Заради своите мащаби, тази дейност в България с основание може да бъде наричана дори „бракониерска индустрия“.

След като израстнат, много от нежеланите кучета и котки, родени в частните дворове, тръгват по кварталите да търсят храна и така попадат във видимата свръхпопулация. В София повечето от тях не се задържат задълго навън. По улиците или дворовете няма струпване на няколко поколения едновременно, също и на стари, болни или недохранени животни. Част от тях може да бъдат видени загинали, но броят им е далеч по-малък от броя на родените и израстналите по същото време.

Същевременно, приютите отчитат минимален брой умъртвявани кучета – такива с тежки здравословни проблеми, или с поведенчески проблеми. Капацитетът на приютите не позволява те да задържат прираста от нежелани кучета. Котки въобще не биват официално събирани.

В условията на липсващ регистрационен контрол и надеждно приютяване, голяма част от умишлено развъжданите животни подхранват т. нар. „скрита свръхпопулация“. Ежегодно любителите в София предлагат твърде много млади животни. Това се съчетава с обичайното търсене от страна на импулсивните кандидати на съвсем млади кученца и котенца. След като израстнат, много от животните отегчават стопаните си и биват предлагани чрез обяви за повторно задомяване. Вдействителност, те остават пренебрегвани от любителите и рядко ще срещнем някой, който е приел да отглежда израстнало животно.

Нашите наблюдения след 2000 г. сочат, че съществува практика на нелегално събиране на голям брой здрави животни. Изгубените кучета рядко биват връщани на собствениците; свободно излизащите домашни котки често изчезват; кварталните кучета и котки – също.

Столичната Община не възприе политика, подпомагаща връщането на всяко изгубено животно, както и надеждното приютяване, стерилизация и рехоминг на по-голям брой от изоставените.

През последните години станаха известни много случаи на злоупотреба с животни в Общинския приют в София. През м. август 2004 г. BTV излъчи репортаж за произвола в Общинския приют за кучета в София: армейски офицер беше предал в приюта тринадесет здрави служебни кучета с надеждата да бъдат осигурени с нов дом; на следващият ден, запитвайки представители на приюта за състоянието на животните, офицерът получава отговор, че животните са били умъртвени незабавно, поради лошото им здравословно състояние. Същевременно, дейностите в приюта бяха официално контролирани от т. нар. медиатори, излъчвани от студентската група за закрила на животните към Софийски университет. През 1999-2000г. оттам също изчезнаха две заловени домашни кучета. От този приют има и видеоматериал, заснет от Павел Атанасов, който показва как няколко десетки едри кучета бяха упоени, натоварени в камион и откарани в неизвестна посока.

По-евтино от самур или норка – кожени палта, направени от кучета, които са били одирани живи, The Sunday Telegraph, 18 декември 2005 г.

В София, Пловдив, Казанлък, Русе, Добрич, Шумен и други градове работят неправителствени организации, които от години събират израстнали кучета с обещания за задомяването им в различни европейски страни.

В крайна сметка, популациите остават крайно нестабилни. Смяната на съставляващите ги индивиди е много динамична и средната продължителност на живота остава ниска.

Заинтересовани страни

За да бъде обмислено и след това предприето легалното управление на дадена популация, жизнено необходимо е лицата и институциите, имащи отношение към местната популация от животни да имат ясна позиция по съответните въпроси. По-важните заинтересовани страни са:

– Официалната власт – местна и изпълнителна (министерствата на земеделието/ветеринарната дейност, здравеопазването, околната среда/почистването, туризма, образованието.

– Ветеринарната общност – Националната служба, Асоциацията на ветеринарните лекари за дребни животни, синдикатите на частнопрактикуващите ветеринари, университетските ветеринарни факултети.

– Местни, национални и международни неправителствени организации за благоденствие и права на животните и за здравеопазване на хората.

– Общински и неправителствени организации за приютяване, настаняване в приемни домове и задомяване на животни.

– Законодателната власт, отговорна за приемането и налагането на закона.

– Международни институции със съответните отговорности.

– Лидери/представители на местната общност.

Налични мнения и становища от заинтересовани страни:

В София популацията от улични кучета също намаля наполовина, Animal People, юли-август 2007 г.

Писмо до българските институции от Европейска Парламентарна Интергрупа за Благоденствие и Запазване на Животните, 10 януари 2007 г.

Писмо до Министър – Председателя от Европейска Парламентарна Интергрупа за Благоденствие и Запазване на Животните, 2 май 2005 г.

Писмо до Столичния общински съвет от експерти на Световната здравна организация, юни 2003 г.

Реклами
%d блогъра харесват това: