905

Добре дошли в столицата на Ферма за кученца

от Karlin Lillington

The Irish Times, 1 февруари 2004 г.

Когато те нахлуха в къщата, дакелите бяха навсякъде – в затворени контейнери, затворени кутии, натоварени в микробус, във вонящи тъмни стаи на студено, в изоставена къща, с липсващи кичури козина, с изпъкнали ребра ребра, пълни с въшки.

Над сто мини дакели, възрастни и малки кученца, са били „развъждани“ във ферми в окръг Типерари. Историята на внезапната инспекция, направена през миналата седмица от ISPCA в сътрудничество с Ulster SPCA и Dublin SPCA стана известна в новините, предизвиквайки 5000 съпричастни обаждания в ISPCA, предлагащи домове за кучетата.

Но нещастните дакели са част от зловеща индустрия, която трябва да бъде категоризирана като най-тъмната и мрачна „селскостопанска“ тайна на Ирландия. Не само че тези ферми не са нещо необичайно, но международните авторитети в благоденствието на животните казват, че Ирландия е европейската, а може би и световната ферма за кученца. Ето, евтините, нискокачествени породисти кучета са масово произвеждани със стотици, в клетки, а кучките раждат и раждат последователно, докато паднат. Ирландия има и най-високото в ЕС ниво на евтаназия на изоставени кучета на глава от населението с 23,000 приспивани кучета годишно.

„Какво е това, промишлено развъждане на кученца ли е“, казва Алистър Кийн, ръководител на отдела по търговия в ISPCA и човекът, който затвори фермата за дакели. „Това са неморални развъдни дейности.“ Той изчислява, че в Ирландия има повече от 100 такива предприятия, някои с по 500 до 700 кучета. Затварянето им е приоритет за ISPCA.

Ирландия е рай за кучешките ферми, тъй като в законодателството не съществува нито един текст за борба с тях или за защита благоденствието на кучета, освен Закона за кучетата, предназначен за собствениците на домашни любимци, но не за търговските дейности, опериращи в сивата зона на легалността. Нищо не ограничава колко дълго кучетата могат да раждат, или колко пъти. Те могат да бъдат държани във всякакво помещение; няма правило, че те трябва да имат разходка на открито, или в случаите на стайни породи – че трябва да бъдат държани в топли помещения. Пилетата в ЕС имат по-големи права; животновъдите имат повече законови отговорности.

До последния месец ISPCA са имали само един инспектор (сега те са пет). Следователно, казва Кийн, някои развъждачи на кученца (наречени „фабриканти“ в САЩ) се уплашиха от внезапни проверки, и държат кучетата в страшни условия, често болни, занемарени и изцапани в собствените им фекали, оставени в телени каси или в студени, влажни, подобни на ферми пристройки; някои са оставени вътре в тъмни, без прозорци стаи.

Те са продавани чрез брокери на търговците на домашни любимци във Великобритания и Северна Америка, и в по-малка степен в Европа, на първокласни цени, но винаги малко под цената на уважаваните селекционери. Печалбите могат да бъдат огромни.

Кийн, който дойде от RSPCA и има домашен любимец – мелез, знае за четири кучешки ферми в непосредствена близост в Мидландс, където наскоро опита да закрие най-лошата. Въпреки, че условията са били мрачни, Кийн може да действа единствено при ясни примери за жестокост, а държането на кучета в условия, които мнозина биха счели за отвратителни, не представлява жестокост в нерегулираната система на Ирландия.

„Той има 500 породисти кучета. Съмнявам се някои да са ваксинирани, или някога да са били преглеждани от ветеринарен лекар. Това е бомба със закъснител, чакаща да гръмне. Но аз трябваше да го оставя, защото няма „жестокост“.

„Ирландия е синоним на промишленото развъждане на кученца. Това е най-гадната и презряна търговия с нещастие,“ казва един уважаван селекционер на кучета от Северна Ирландия. „Тук, в Северна дилъри докарват кученца от фермите от Южна за да продават, или за да ги откарат с ферибот през Шотландия до континента.“

Един такъв превозвач на кученца е ирландският фермер Джон Уолш, човекът, който беше затворен за нелегален внос на овце в Армаг по време на епидемия – овце, за които по-късно беше установено, че са болни.

През ноември той се призна за виновен за причиняване ненужни страдания на 49 кученца, намерени в лошо състояние в неговия ван, пристигащ с ферибот в Шотландия. Девет се нуждаеха от спешно лечение.

През миналия месец Би Би Си съобщи, че проверките са отчели „стотици ирландски кученца в товари от по 50-100 за фериботните пристанища в Обединеното кралство, идващи от ирландските ферми за кученца, включващи стотици кучета“, отглеждани в окаяни условия.

Уважавани селекционери от САЩ казват, че брокери – посредници, които купуват малките кученца за препродажба – редовно получават големи пратки ирландски кученца от породите, които са скъпи в САЩ, като Cavalier King Charles Spaniel. Тези кучета са превозвани без карантинни изисквания или контрол, защото Ирландия е свободна от бяс страна.

Според Габриел Полмайер, селекционер от САЩ, който е живял в Ирландия в продължение на 10 години и е запознат със системата, „доста голям брой брокери редовно вкарват [Кавалиъри] от Ирландия, и тук ги продават чрез интернет или чрез вестниците на нищо неподозиращите купувачи.“ Тя е била свидетел на пратка от 25 кученца на летището в Атланта, които са били на твърде ниска възраст и болнави.

„Каква гледка. Лошо нещо. Те бяха на път от [кучешката ферма] в Ирландия, бяха напуснали „Шанън“ тази сутрин и трябваше да летят към Далас до добре познат брокер,“ казва тя.

Ирландските кучета са използвани също и за зареждане на фабриките за кученца САЩ, защото за разлика от кучетата, идващи от реномирани селекционери, те нямат ограничения за развъждане (клауза за кастрация). Някои източници от САЩ предполагат, че уважавани ирландски животновъди несъзнателно са продавали кучета за фабриките и брокерите в САЩ, считайки, че те са за американски семейства.

Един американски селекционера казва: „Тук, в района на Минесота, ирландските кучета са нещо като лоша стока, и ако купувачи разберат, че стоката ви идва от Ирландия, те я класират като боклук.“ Друга съобщава за болнавостта на своя любимец, ирландско куче от „шампионски сой“, закупено от брокер на кучешките фабрики с безполезни, подправени документи от Ирландския киноложки клуб. Тези кучета са често предлагани в уеб сайтове в САЩ от познати брокери, които твърдят, че им ги изпращат „ирландски роднини“. Търговията силно вреди на много почтени професионални селекционери на кучета в Ирландия.

„Кучетата, които идват от ферми обикновено са болни, или с наследствени или поведенчески смущения“, казва Кийн. Имат малко контакт с хора през особено важните първи седмици, когато социализацията към хората е изключително важна, и защитници на животните казват, че такива кучета остават трудни за домашно възпитание и социализизация, и после биват изоставяни, изхвърляни в приютите.

Кийн иска търговските операции да бъдат лицензирани от държавата, с ясни правила за това как кучета трябва да бъдат държани и поддържани, както и за задължителните инспекции. Уважавани селекционери казват, че масовите превозвачи на кучета следва да имат ветеринарна заверка от сертифициран държавен ветеринар. И търговете на развъдни кучета трябва да станат незаконни.

Селекционери в Ирландия казват, че Ирландският киноложки клуб може да направи повече, като публикува редовен бюлетин за регистрациите на кученцата от IKC, който ще разкрие фермите и техните кръвни линии за купувачи и продавачи. Много породни клубове от САЩ и Великобритания, както и уважавани киноложки клубове правят това.

Кийн казва, че през времето си в RSPCA, иззетите от тях кучетата, които идват от ферми за кученца – дори и ферми във Великобритания – обикновено са имали фалшиви регистрационни документи от IKC. IKC казват, че са наясно по въпроса за кучешките ферми и фалшивите регистрации.

„Проблемът е, че има много малко законодателство“, казва пресаташето Уенди Джаксън. IKC ще подкрепят системата за лицензиране и инспекция, казва тя. Клубът едва наскоро започна да компютризира своите протоколи за регистрация, която ще помогне да бъдат идентифицирани възможните ферми за кученца. Но Джаксън казва, че това не е преднамерена обработка на регистрациите на кучета, отглеждани във ферми, и че това само регистрира скромен брой кучета годишно.

Министерството на околната среда, под чиято егида попада Законът за кучетата, казва, че има дискусия с ISPCA за стъпките, които биха могли да бъдат предприети за справяне с фермите. Но подобно на хората в Ирландия, министерството сякаш не е осведомено за мащаба на дейностите тук.

Истинският проблем в Ирландия е, че много хора „не виждат нищо лошо в това, което правят фермите за кученца“, въздъхва един работник от защита на животните, който е видял ужасите във фермите. „Благоденствието на животните в Ирландия е напълно извън времето. Само вижте колко кучета ще бъдат приспани всяка година.“

Но това може да бъде променено. В ISPCA наскоро въведе Национална телефонна линия за жестокост, където само през януари отчетоха 8000 разговора. Но без по-голяма легална власт, ISPCA ще имат малък шанс за борба с нещастието във фермите за кученца, а засега ние сякаш изглеждаме доволни, обръщайки гръб на хиляди малки животи.

(Превод: Фондация Анимал Програмс)

–-

Реклами
%d блогъра харесват това: